В пълна тишина.
Към пиявиците се устремяват ракети, разбивайки корпуси с взривове. Няма пламъци освен на мястото на пробойната в кораба - изтичащият кислород пламва, също както от телата на уцелените с харпун китове на Древната земя е шуртяла кръв. Релсово оръдие изстрелва заряда си в Космоса, той пробива едновременно многобройни пиявици и по-малки изтребители, в редиците зейват пробойни. Кораби изхвърлят напред мъже и жени, докато и двете страни се прицелват в двигателите с надеждата да осакатяват и пленяват, не да унищожават. Сред вражата флота в синьо и сребристо огромният „Рожба на войната“ раздробява корвети и кораби-факли, сякаш е циклоп, който гази из овце и размахва тояга бавно и ритмично като махало.
Затаявам дъх, когато разрушителят на Виктра, прикрит от два други, се промъква към „Рожба на войната“. Обстрелват го жестоко от релсови оръдия, а бойни кораби го обкичват с гирлянда от ракетен огън. Белона сигурно признават, че е твърде близо, за да го пленят, защото изстрелват още един залп в омекналия му търбух. И все пак сред изливащия се върху него огън корветът изригва отчаян залп от четирийсет кораба-пиявици. Почти десеторно по-голям от обичайния заряд. Ние го изработихме кух, за да побира допълнителните преносвачи на войски. Това е бойната част на Телеманите.
Корабът на Виктра се откъсва от „Рожба на войната“ и безразсъдно се врязва всред формацията на Белона, където майчината й флотилия под знака на кървящото слънце подкрепя орлите на Белона. Виктра вади втората си изненада.
Майка й минава на другата страна и предава Белона, както Виктра обеща на мен и Чакала. Майчините й кораби стоварват близо двеста пиявици сред ядрото на флотата на Белона. Настъпва хаос.
Моите Титани кацат върху корпуса на вражеския флагмански кораб и скоро „Рожба на войната“ е обвита с гирлянда от пиявици. Успех, Титани!
Пиявици, симпатизиращи на Белона, се пренасочват към „Рожба на войната“, за да окажат помощ в битката, която ще задръсти коридорите му с кръв и дим. ЦепоКрили прелитат наоколо, прострелват кацналите пиявици и се опитват да ги отделят, преди да са стоварили войниците в тялото на „Рожба на войната“. Изящен танц на действие и противодействие, пораждащо противодействие, което поражда противодействие.
Продължавам по своята траектория, неспособен да я променя. И отляво, и отдясно прелитат хиляди Златни и Обсидианови в бронирани звездни Черупки и Сиви в групови модули, побиращи по дванайсет души. Дъжд от хора и метал. Сред нашия поток летят грамадни щъркели, натъпкани с още Обсидианови и Сиви. След като кацнем и завладеем сухопътни плацдарми, обединените легиони в дреднаутите и корабоносачите ще се натоварят на модулите за кацане и ще се изсипят подире ни.
Въпреки че Белона и съюзниците им мислят другояче, те не могат да ни попречат да изпратим войници на повърхността - орбитата около планетата е твърде голяма. Точно затова е толкова важно да се завоюват градовете. Те са островни крепости. Единственият реалистичен начин да бъдат превзети е да кацнем и да се промъкнем в двестаметровото празно пространство между дискообразните им куполи и земята. А за това се изискват войници на повърхността. Милиони войници в съгласувана атака.
Ще създадем сто сухопътни плацдарма и тогава ще започнем сериозната битка. Сред хаоса ракети политат към нашите Звездни черупки. Приятелски бойни кораби разгръщат зад нас защитни екрани, оси ни покриват по фланговете. Вражи оси успяват да се врежат от двете страни и ни подлагат на тежък обстрел. Десетки умират в пороя около мен, бронята им се набръчква като горяща хартия. Ужасно е! Иде ми да крещя. Някои се разкрещяват и се налага да изключим комуникаторите им.
Нищо не мога да направя. Молете се да не умра. Молете се приятелите ми да не умрат. Но на кого да се молим? Златните нямат бог. Ние, Червените, си имаме Старец в Долината. Нo той не ни помага в този живот. Просто чака, за да ни наставлява и пази в следващия.
Сърцето ми думка в гърдите. Получавам хипервентилация. Изтръгвам се от кожата си. Чувствам се момченце. Искам утехата на дома. Майчината ми супа от кръв, докосването на строгата й длан, обичта, грейнала в мен, когато я карах да се усмихне. Всичко бих дал, за да усетя радостта, когато разбрах, че Ео ме обича.