Поемаме по посока на координатите на Мустанга, с очи и сензори нащрек за укрилата се в планините смърт. Тя зорко наблюдава равнините. Спотайва се сред горите от извисяващи се божи дървета и във водите на невръстните морета.
Вляво от нас надалече се простира грамадно езеро, а вдясно клечи заспал вулкан с толкова полегати склонове, че прилича по-скоро на снежен хълм. Издигам се над билото на планинската верига, която прекосяваме, за да огледам околноста. Топографски данни периодично присветват на дейтапада ми предават ги дроновете, улучват ги и ги свалят от небето, срещу което биват заменяни с други.
Вътре в скафандъра ми е тихо. Не чувам вятъра, който свири край мен на тази голяма височина. Буреносен облак, една от марсианските вилнеещи бури, приижда насам от далечното езеро. Когато стига до гората в планинското подножие, дъждът плисва и мълния прорязва небето. На скалистия връх снегът се надига във вихрушка и се топи по скафандъра ми.
Мярвам движение на един близък връх. Приготвям се за стрелба, но се възпирам, когато установявам, че не са Белона, а изваяно страшилище. Увеличавам образа и виждам женски грифон, кацнал на края на огромно гнездо, разположено в тясна каменна клисура във върха, да наблюдава с почуда мъжете, хвърчащи долу над нейната долина. Що за свят са построили тези Златни!
Моите войници се присъединяват отново към мен на следващия връх и се забавяме, за да проверим захранващите елементи на звездните си Черупки. Няма да издържат цял ден. Групата на Мустанга се стоварва върху земята около нас и разпръсва снега - четиристотин убийци в звездни Черупки прибавят своята сила към нашата. Двамата чукваме юмруци.
- Икар? - изпращява глас в ухото ми. - Икар, чуваш ли ме?
- Чувам, Рок. Какво става?
- Икар... спешно... на... чуваш ли ме?- Над нас блясна мълния и сигналът му се накъсва. Заглушители и от двете страни вече изтезават радиовълните. - Дар... вод... мен... в Егия.
- Рок? Рок? - Планът за битката горе ми е известен, но тонът му ме тревожи.
- Всички комуникации са разбити - казвам на Мустанга.
- Местните честоти са си добре. Заради заглушителите и бурята е. - Дъждът плиска по стъклото на шлема й.
Севро посочва нагоре.
- Ще трябва да си вдигнеш задника над това, за да чуеш. Горе кораб е поразен от светкавица. Системите му отказват и той се устремява надолу, после се реактивира само за да се сблъска с преминаващ цепоКрил.
- Кръвогадост! - Давам на Рагнар и Юпитер заповеди да продължават напред по планинското било и подсигурявам северната долина за основната ни войска от Сиви легиони. Докато обсаждаме други градове, за да отклоним вниманието на Белона, за мен значение има единствено Егия. Един милион души ще обкръжат стените й. Опетненият вдига за поздрав разтворена длан, а после скача от планинския връх заедно с Юпитер и още сто Обсидианови воини.
Мустанга и Севро чакат долу, а аз изхвърчавам нагоре и раздирам пробожданите от мълнии облаци заедно с неколцина мои телохранители. Над облаците политам в относителен покой и повиквам Рок.
- Икар! - крещи той в комуникатора. - Тя е тук! Не е нито на Луната, нито с главната флотилия на Обществото! Току-що разбрахме. Хората на Кавакс откриха Преторианци на борда на „Рожба на войната"... Тя е тук! Дошла е тайно без флотилията си. Спипахме я!
- Рок, по-бавно. Какво казваш?
- Дароу, Суверенът е на Марс. Совалката ù е в клопка зад щитовете на Егия. Тя е приклещена!
- Рок, вече знам. Точно заради нея искам Егия.
39. КРАЙ СТЕНАТА
Той не ме пита откъде знам. По-късно ще му кажа как съм позволил на Айя да избяга от Европа, за да я проследим обратно до Суверена чрез радиационната сигнатура на моята бомба. Тя е нейният личен убиец. Разбира се, че ще се върне, за да е до нея. Не казах на никого, освен на Мустанга и на Севро. Не биваше да рискувам да се разчуе, особено при тона държание на Рок.
Той затваря, без да каже и дума повече.
Авангардът на моята войска - войниците на Рагнар, са кацнали в долината пред нас. Виждам как тумбестите кораби кацат и изчезват в земята, под която на километри се простира Валес Маринерис. Нашите Сини в Космоса обстрелват с огън отгоре самата Егия. Пороят нагрява щита и от него той помътнява и пулсира. Ще я нападнем на ниво земя на дъното на стокилометровия каньон от север и юг, през двестаметровии процеп, който щитовете й трябва да поддържат над почвата ча избягване на сеизмични смущения.