- Боиш се, че Лорн ще го убие, ако пръв проникне през южните градски стени - досещам се. - Нали?
- Знаеш миналото им.
- Да, знам го.
- А вярваш ли, че Лорн няма да тури край на старата вражда?
- Лорн не е убиец.
- Не. Той погубва онези, които го заслужават, като Такт. А баща ми го заслужава не по-малко от всеки. Затова трябва да побързаме. А ти трябва да кажеш на останалите за Суверена.
- Рок е разбрал. Преторианци на „Рожба на войната“.
Връщаме се и аз се обръщам към своя малък съвет:
- Знаете, че идваме тук заради Август, но има и втора причина да настъпваме към Егия. Суверенът е тук.
- Без майтап? - мърмори Клоуна.
Гнилогърбия се чеше по главата:
- Кръвогадост!
- В Цитаделата?- пита Чакълчето и сръчква възбудено притеснения Бурен с коляно.
- По всяка вероятност. Проследихме дотук Айя. Нo остатъчната радиация от бомбата, с която поразихме екипа й на Европа. Целта на другите нападения е да отвлекат войски от Егия, за да имаме шанс да проникнем отвъд стените й и да заловим Октавия, преди нейният Властелин на пепелта да пристигне с цялата мощ на своята армада. - И ако Синовете са свършили своята работа, както обеща Арес, ще можем да влезем в града, без да си проправяме път с бой през сто хиляди мъже и жени в доспехи.
- Касий в града ли е? - пита Севро.
Мустанга кима.
- Така мислим.
Севро се усмихва.
- Ако се натъкнете на Касий, не го нападайте - казвам. -Нито Карн, нито Айя.
- Искаш да офейкаме? - пита Клоуна обидено.
- Искам да живеете - отвръщам. - Наградата е Суверенът. Не се оставяйте на отмъщението или гордостта да ви разсейват. Ако я пленим, ние сме новата сила в Слънчевата система, приятели мои.
Виещите си разменят вълчи усмивки. Севро изпъчва рамене.
- Тогава стига сме си чоплили дирниците.
- Самият аз надали бих го казал по-добре.
Приятелски цепоКрили тътнат в небето и оглеждат за вражи сили по нашия път.
С цялата ни войска поемаме под строй през зеления каньон. Не се тътрим. Придвижваме се бързо. Спийдърбайковете са по-бързи от звездните Черупки. Възседналите ги Сиви и тези с „паяците“ се втурват напред след цепоКрилите и тежко бронираните капсули, които ще разтоварят войници още по-близо до стената. Лумналите проблясъци пред нас показват, че са взривили мини или сапьорите са си свършили работата.
Няма как да сме сигурни. Тук каньонът се стеснява. И от двете страни в далечината се издигат грамадните му, покрити със зеленина стени, колосални и нереални, сякаш е земя на раса, много по-едра и велика от човека. Сред тези простори не мога да обхвана с поглед цялата си войска, виждам само върха на копието. Придвижваме се след бързоходните Сиви - подскачаща колона от вдъхващи ужас рицари в черни звездни Черупки.
Пороят се сипе още по-мощно. Зад нас напредват танкове и колоните на пехотата с техните въздушни лодки - леки бронирани машини с плоска конструкция, които пренасят по сто души. Ще ги стоварят на километър от стените. Атаката на Лорн от юг до голяма степен ще е като тази.
- Дронове! - провиква се Севро по комуникатора. От едно малко депо в източната стена на каньона към нас се издига метален облак. Виещите се втурват подир заплахата и оръжията им раздират въздуха. При все това огънят на дроновете прави на пух и прах отряд летящи Обсидиани. Те рухват на земята, телата им са неразпознаваеми. Сега се носим над сгради. Градчета. Курорти. Имения. Хамбари. Прелитаме над езеро. Мълния присветва в небето, очертава ни и виждаме сенките си.
Сега съзирам защитната стена. Тя прегражда хоризонта като желязна завеса. С ширина деветдесет километра на това място в каньона и близо двеста метра висока тя прищипва долния край на щита. Езерата и реките тук не достигат крайната си точка, а протичат под стената през гъста мрежа от дуростоманени греди, издръжливи като корабен корпус. За да минат през тези греди, сто души трябва да си пробиват път десет часа.
Стените на повечето градове не са толкова масивни, Твърде скъпо излизат. Егия и Коринт са без конкуренция но качество на своите укрепления. Можехме да дойдем през тунелите, които се вият в утробата на Марс и свързват всеки град с неговите мини, ала аз не исках. Трябва да пазя някои тактики. И да давам пример.
Нападения като това не се протакат. Зная как протичат. Те са диви и налудничави. Технологията винаги печели срещу статичните обекти, стига решителността на обсаждащия никога да не секне. Едно време е било почти невъзможно крепост, защитавана от способен гарнизон, да се превземе с директно нападение, без това да се превърне в пирова победа. Затова сухопътните войски я обсаждали и принуждавали с глад защитниците да се предадат. Сега никой няма толкова търпение.