Егия е град с население двайсет милиона души, но колцина от тях дават пукната пара за това кой ще победи днес? Между управлението на Белона и управлението на Август няма разлика. Медните и Сребърните ще ги е грижа. Но Червените, Кафявите, Розовите просто ще гледат как поредният господар поема веригите.
Сега те ще видят как кораби изпълват небето. Как бомби раздират въздуха. И ще се скупчат в обществените си жилища, и ще се страхуват от безликите мародери. Откак човекът съществува, след превземането на един град ехтят писъци на изнасилени, на ограбени, на пиянски ужас. Безподобните белязани не вземат участие в подобни диващини. Нито е изгодно, нито съответства на вкусовете им. Но ако някой превземе град със сила, Златните са убедени, че градът и всички в него вече са собственост на завоевателя. Щом си достатъчно силен, заслужаваш трофеите. Някои пощадяват трофеите си. Други ги хвърлят на вълците, предоставяйки градовете на своите армии от Обсидианови и Сиви като награда за пролятата кръв.
Ако аз мога да защитя Егия, ако успея да им покажа, че има и човек от по-добра порода, тогава, току-виж, спечеля и сърцето на Егия. Да я пленя. Да я защитя. И тези в нея да ме обикнат, както ме обича моята армия. Но първо трябва да строша черупката й.
Навсякъде покрай необятната защитна стена над стоманата трепти огън. Като мънички цветчета, разцъфващи бързо по деветдесет километра широката чисто сива стена. Вляво и вдясно от мен повеждат две фалшиви атаки. ЦепоКрилите там стрелят с релсови оръдия и се спускат настрана, докато обстрелват стената с боеприпаси. Ответният огън от оръдейните кули по стените разтреперва тъпанчетата ми и ушите ми започват да бучат. Искам да стисна ръката на Мустанга. Кимването й възпира ужаса в мен. Но едва-едва.
Сиви в бойни доспехи се втурват напред като безбройни мравки. Ракетни екипи се разгръщат и не след дълго изпращат летяща смърт сред защитниците. Трудно е да се възприеме всичко - като космическата битка горе, пласт над пласт от нападения и контранападения. Само че тук има и звук.
Мини отварят ями в моята войска. Отрядите убийци на Белона изскачат от стената сто метра по-нагоре и политат величествено с развети знамена, блестящи в злато. Щитовете им просветват, пронизани от оръжейния огън. Сред Белона виждам знаме с орел и вече съм готов да тръгна срещу него - мисля, че е Касий, но Мустанга ме сграбчва за ръката.
- Планът! - напомня ми тя и посочва реката. - Срещу тази стена всички ще умрем. Планът !
Трудно е да се помни. Трудно е да се помни, че целият този хаос е за отвличане на вниманието. Важни са реката и работата, свършена нощем от Синовете. Ако са я свършили. Реката се промъква под стената. Сто метра широка и още по-дълбока, тя вече влачи трупове към града.
Гмуркам се във водата. Усещам напрежението, когато течението забавя, а после ускорява придвижването ми. Пред нас се разпръсват риби. Странно е да не усещаш хлад. Виещите плуват край мен като торпеда. После и Рагнар поема с нас със своята група Обсидиани. Юпитер също. Всички скачат под водата. Мустанга е най-близо до мен. Оглеждам реката във вдигнатата от нас мътилка и откривам дара на Арес.
Ето го. На сто метра дълбочина - виждам го. Ако има нещо, което Червените умеят, то е да пробиват. А Синовете цяла нощ са ни подготвяли проход към града. Моите войници ще решат, че някакъв елитен отряд мелези е пратен тук преди армадата. Няма да разпитват как са били прерязани грамадните решетки, нито как са излъгали сензорите, предназначени да установяват повреди в тях.
- „Към пробива отново“3 - измърморвам, все едно Рок, Виктра или Такт биха могли да ме чуят. Включвам гравиБотушите си и тръгвам напред.
Проходът е тесен и хлътва под стената ниско над речното дъно. Минаваме двама по двама. Затова вземам със себе си най-добрия боец, Рагнар, и се гмурваме първи в подводния коридор. Комуникаторът ми пращи и предава новини за битката горе. Край стената губим.
Двамата с Рагнар разчистваме заедно тунела. Донякъде очаквах засада на Белона, но не се натъкваме на такава. Синовете добре са си свършили работата. Изчакваме от другата страна, все още под водата, на сто метра дълбочина на речното дъно. Идват и другите от отряда ми - Мустанга, Севро и останалите Виещи. Още петдесет Златни и тройно повече Обсидианови и Сиви.