Времето отлита. Колко кислород може да им е останал? Сивите, които ни издирват, крещят нещо за призрачни наметала. Оцелелият Обсидиан се групира с двамата Златни. Сивите с неохота преравят труповете и довършват оцелелите ми войници, за да ни измъкнат с Рагнар и да ни дадат на Златните и Обсидианите. Лея умря така в калта. Не и отново!
Ставам - не с вик, не с вопъл. Безмълвно. Нека само се опитат да ме видят как се задавам. Бърз съм. И почти се каня да ги нападна, когато те откриват огън. Хвърлям се към тях, отскачам, лъкатуша като изтърван балон. Няма красота в движенията ми. Само трескав ужас. Не виждам куршумите. Само ги усещам наблизо. Усещам как тяхната горещина профучава край мен. Усещам удара, когато ме уцелват в бицепса. Тялото ми се разтърсва. Кожата се разкъсва, докато куршумът пробива плътта, сухожилието, мускула и изскача оттатък, кат одрасква костта. Изсумтявам. После им се нахвърлям, а те и издават нито звук.
Пропуснаха шанса си.
Дванайсет врагове са повалени благодарение на уроците на Лорн по крават. Дванайсет мъже и жени.
Сега Златните и Обсидиановите ме нападат. Златните използват гравиБотушите си. Рагнар се надига от калта и мята бръснача си във въздуха като копие. Грамадният Обсидиан рухва в тинята, а Рагнар атакува двамата Златни с друг бръснач, вдигнат от земята.
Дивя се на неговата мощ. Той сграбчва единия Златен за крака, докато те прелитат във въздуха. ПулсЩита го удря с ток и болка пронизва тялото му. Но той само изревава, крепи се и с крясък, излязъл не от гърлото, а от душата му, забива Златния в земята, все едно сече дърва. Успява някак да му смъкне ботуша. Стройният Златен се изтъркулва и изкрещява: „Опетнен!“, на приятеля си, който се връща да му помогне и двамата заедно се изправят срещу Рагнар.
Притичам му се на помощ.
-Жътварю! - Единият Златен прибира шлема си в бронята и отдолу се показва горделивото лице на Безподобен. Уверен в ранга си. В наследството си. В мястото си. Лицето му е олицетворение на радостта. После той вижда бръснача на Рагнар и чертите му се разкривяват.
- Даваш меча на своите предци на едно куче? - Впива омразен поглед в Рагнар, после се взира в бръснача побеснял, объркан. - Ти нямаш ли чест?
- Нито капка.
- Знай срещу кого се изправяш, Андромед! - беснее другият Златен. - Аз съм Гай ау Карт от рода Картии. Ние сме построили Колоните на Венера. Ние първи сме преплували бездната между Вътрешния и Външния кръг и сме основали мини в струпването Хелса.
- Това да не ти е „Илиада“. Рагнар, убий този глупак. ГравиБотушите му ни трябват.
Златният се изплюва.
- Пращаш куче да се бие вместо теб?
- Аз съм човек! - крясва Рагнар и надвиква рева на двигателите на прелитащ кораб. Хвърчат слюнки, лицето му е разкривено от гняв. Той надава вой и се втурва напред още преди да съм успял да вдигна бръснача си. Награбва трупа на един повален Обсидиан и с него отбива техните бръсначи. Забива един удар на Гай. Никакви оръжия. Само юмрукът му. Така здраво го удря по пулсЩита, че мъжът пада назад. После убива другия, пробива защитата му с безумна ярост и го прерязва на две. Изритва настрана горната половина на трупа и смила от бой Гай, който потъва в черната кал, а Рагнар се строполява напред, мускулите му потръпват от докосването до пулсЩита и той допира бръснача до гърлото на Златния.
- Предай ми се и ще живееш! - тътне гласът му.
Гай се изплюва.
- Предай ми се, като мъж пред друг мъж!
- Никога! - Устните на Гай бавно се извиват. Той изговаря последните си думи ясно и високо, с кураж и злоба. Най-доброто и най-порочното в тези необикновени люде. - Аз съм Безподобният Легат Гай ау Карт. Аз съм апогеят на човечеството. Затова не се предавам! Защото човек не може да се предаде на куче.
- Тогава стани на пръст! - Рагнар забива острието.
Започваме да вадим останалите от речното дъно. Колкото се може по-бързо, с откраднатите гравиБотуши, ала недостатъчно бързо. Севро не е мъртъв, но е близо до смъртта. Откривам го със забита в речния бряг глава. Псува и плюва, когато измъквам с помощта на Клоуна и Чакълчето.
- Мъртвите? - пита той тихо. - Моите Виещи?
- Твърде много - отвръща нечуто Клоуна.
- Мустанга успя ли да пробие?