Снегът по земята скърца под тежките ми ботуши. Превивам гръб, когато Суверенът проговаря. Тя споменава „чест“ и „традиции“. Как военните дуели са белег за величието на нашата раса и затова тя ще направи изключение този ден. Можем да се дуелираме зад игралните площадки. С тази кръвна вражда трябва да се приключи тук и сега, пред августейшата особа на нашата раса. Тъй уверена е тя в своя нов-новеничък Рицар Олимпиец. Защо пък да не е? Той ме е убивал и преди.
- За разлика от стародавните страхливци ние се разплащаме плът за плът. Кост за кост. Кръв за кръв. Вендетите приключват на Кървавото място virtute et armis - декламира Суверенът.
Чрез доблест и оръжие. Без съмнение тя вече е разговаряла със своите съветници. Те са казали, че съм по-слабият, че Касий е по-добрият фехтовач. Никога нямаше да се стигне чак дотук, ако не я бяха уверили в благоприятния изход.
- Както е било и при нашите прадеди, и сега битката е до смърт - обявява тя. - Има ли някакви възражения?
На това се надявах.
Нито аз, нито Касий казваме нещо. Мустанга излиза напред, за да се противопостави, ала Фурията Айя поклаща глава и я спира.
- Тогава днес, res, non verba - „действия, не думи“.
Разговарям със своя господар, преди да изляза в центъра на оформящия се сега кръг, докато Кафяви отнасят масите от снежната равнина. Плиний се навърта покрай Август. Също и Лето, Такт, Виктра и великите Претори на Марс. Толкова много прочути лица, толкова воини и политици. Чакала е застанал по-нататък, по-нисък от останалите, безстрастен, и не разговаря с никого. Питам се какво ли щеше да ми каже, ако нямаше да го чуят толкова много уши. Не изглежда сърдит. Може би се е научил да се доверява на плановете ми. Той кимва с глава сякаш чете мислите ми. Все още сме съюзници.
- Този спектакъл заради мен ли е? От суета? Заради любов? - пита Август, когато заставам пред него. Погледът му ce забива в мен и се мъчи да открие смисъл. Не мога да се сдържа и бързо поглеждам Мустанга. Дори и сега тя ме отвлича от задачата ми.
- Толкова си млад... - той говори почти шепнешком. - Онова, което го пише в приказките, не е вярно - любовта не надживява подобни случки. Поне не и любовта на дъщеря ми. - Той се умълчава и потъва в размисъл. - Нейната душа е като тази на майка й.
- Не го правя заради любов, господарю мой.
- Нима?
- Не. - Прекланям глава пред него и си припомням висшеЖаргона на Матео. - Дългът на сина е величието на бащата! Не е ли тъй? - Подгъвам коляно.
- Ти не си ми син.
- Не. Белона го убиха, откраднаха ви го. Първородният ви син Клавдий е бил всичко, на което може да се надява един мъж - син, по-добър и по-умен от баща си. Затова позволете ми да донеса за подарък главата на техния любим син. Стига тирания. Стига с тяхната политика. Кръв за кръв! Господарю мой, Юлиан беше едно нещо, но Касий... – обажда се Плиний.
Август не му обръща внимание.
-Ридая за вашия благослов - повтарям аз настойчиво към господаря си. - Колко дълго ще задържите благоволението на Суверена? Месец? Година? Две? Скоро тя ще ви замени с Белона. Вижте как покровителства Касий. Вижте как открадва вашата рожба. Вижте как другата ви рожба поема по пътя на Сребърен. Наследниците ви са изчерпани. Времето ви като Губернатор ще свърши. Така да бъде. Защото не сте мъж, достоен за АрхиГубернатор на Марс. Вие сте мъж, достоен за негов крал!
Очите му проблясват.
-Ние нямаме крале.
- Защото никой не е посмял да си извоюва корона - казвам. - Нека това е първата крачка. Изплюйте се в очите на Суверена. Направете ме меч на своето семейство.
Вадя нож от обувката си и бързо рязвам кожата си под окото. Кръвта струи като сълзи. Това е древен благослов от железните прадеди, Завоевателите. И той ще смрази онези, които го видят - реликва от една отминала и по-сурова епоха. Това е благослов от Марс. Благослов на желязо и кръв. На вилнеещи кораби, изпепелили прочутата Армада на Британик над земния Северен полюс и запратили бързите убийци от Империята на изгряващото слънце сред астероидния пояс. Очите на моя господар пламват като раздухани задрямали въглени -разпалват се бавно, а после лумват отведнъж.
Спечелил съм го.
- Давам своя благослов на драго сърце. Каквото сториш, стори го в моя чест. - Той се навежда към мен. - Стани, златнородени. Стани, от желязо изковани. - Август докосва с пръст кръвта, а после го притиска под своето око и оставя белег. Стани, Човеко от Марс, и вземи със себе си моя гняв.