Той пристъпва назад, погледът му танцува към баща му, към Карн. Вирвам глава пред него.
- Ела сега, братко! Не искаш ли да видиш колко добре всъщност умея да се бия?
Той се позабавя и аз го нападам като някакъв нощен хищник, с рамене, превити от първично пестене на сили, безшумен като самия мрак.
В паметта ми изникват думите на Лорн: Глупакът къса листата. Дивакът сече ствола. Мъдрецът копае корените. И така, аз разлепвам краката му и изпращам към него поредица след поредица от атаки. Не за четири секунди, както учат Златните. За седем секунди. После - шест; редувам ги, а после нарушавам схемата. Поредица от дванайсет маневри.
Защитата му е прецизна. И ако се биех, както той ме е учил да се бия, щях да умра от неговата ръка. Но да се движа ме е учил чичо ми, а да убивам ме е учила легенда. Нападам яросно, въртя се, откъсвам се от земята и нанасям удари надолу, връхлитам върху него като мощен ураган, удрям го, блъскам го и го смазвам. А когато той напада, се навеждам настрани до мига, в който мога да го сломя, както ме е учил Лорн ау Аркос Движа се в кръг. Никога не отстъпвам. Когато човек позволи да го изтласкат назад, не се открива никаква възможност за атака. Използвай тяхната сила, за да създаваш нови ъгли на нападение. Извивай се около него. Пътят на върбата. Красив, плавен, като пролетна песен в защита, а после - плющящ и угасен като клоните на върба късно зиме, когато ледени ветрове се спускат с писък от планините.
Вътре в мен Червеното среща Златото.
Острието ми проблясва - ту бич, ту извит Секач. То се блъсва в меча му и егидата от лявата му страна пращи от силата на ударите ми. Касий залита. Той е отличен боксьор, който губи от изпаднал побойник.
Смея се. Смея се като луд и шокираната тълпа около нас надава одобрителни викове; разнасят се писъци, когато удрям толкова здраво егидата на Касий, че тя се претоварва. От устройството на ръката му със свистене изскачат искри. Там отварям рана, после и на лакътя му, на капачето на коляното му, на глезена. Замахвам нагоре с острието и разрязвам лицето му. Спирам, бавно се оттеглям назад и заемам позиция с бича, който се огъва в извит Секач. Тези, които гледат това, никога няма да го забравят.
Жените крещят за Касий. Любовници от младините му, които сега гледат мъжа, с когото са израснали, мъжът, който ги е вкарвал в леглото си, зарязвал ги е с лъжливи обещания и ги е карал да си мислят, че са загубили най-силния от поколението. Те гледат как друг мъж го превръща в тресяща се кървава пихтия.
Унижавам го. Но всичко това си има цел. Всичко е, за да започне къкрещата вражда между Белона и Август и да възври към война.
Обикалям кръга като лъв в клетка, докато заставам пред Император Белона.
-Синът ти ще умре! - изревавам като дивак на една стъпка от лицето му.
Той има набито тяло. С квадратна челюст, благ, с островърха брада. В очите му блещука обещание за сълзи. Нищо не казва. Той е благороден мъж и ще върви по пътя на честта, дори и това да значи любимият му син да умре пред очите му.
Дори и в разгара на моята ярост аз усещам срама. Усещам ужаса да бъдеш мъжа, дошъл от тъмното, за да стъпче едно ссмейство.
- Само ще гледаш ли? - крясвам на Белона. Съпругата на Император Белона не е толкова благородна. Тя кипи от гняв и поглежда обвинително Суверена. Виждам какво иска.
Връщам се при Касий. Ще им се наложи да гледат, без да направят нищо, както аз гледах Ео.
- Благородна госпожо Белона, достатъчно благородна ли сте да гледате как Касий умира? Да го гледате как изчезва от света?
Устните й се извиват. Тя прошепва на Карн, на Кагни:
- Това ли е силата на Дом Белона? Нима ще гледате като овце как вълкът влиза в кошарата?
Разигравам грандиозен спектакъл за онези от стадото на Белона, чиято кръв кипи. Касий се опитва да се бие. Препъва се, когато срязвам капачката на коляното му, и се строполява в снега, а после отчаяно се надига на крака. Кръвта рисува тъмна сянка в нозете му. Точно така, без да бърза, той уби Тит. Обзет е от паника, поглежда семейството си и знае, че ги вижда за последен път. Те си нямат Долина. Този живот е техният рай. Въпреки всичко гледката е тъжна и ми е жал за него.
Кагни, подстрекавана от господарката Белона, вече е излязла крачка напред, хубавото й лице с остри черти е разкривено от гняв. Трябва само да нараня още мъничко силния братовчед Касий. Но Император Белона я дръпва обратно cъс строга ръка. Той гледа мрачно и ядно Август, а после се взира в събралите се.
- Нито един Белона не бива да се намесва. Залагам честта си.