И все пак жена му не се съгласява. Тя вперва още веднъж настоятелен поглед в Суверена и Суверенът вдига ръка.
- Спри! - извиква тя. - Спри, Андромед!
Аз всъщност се слисвам от намесата.
Всички поглеждат към подиума на Суверена. Касий се мъчи да си поеме дъх. Не е възможно тя да е толкова глупава! Дали? Намесата потвърждава мълвата и за мен, и за всички. Суверенът разкрива кого фаворизира. Тя е избрала семейство Белона. Те ще изместят Августовци на Марс. Касий сигурно е бил важен за този план. Сега поради грешната й преценка той ще умре и планът й ще се провали. При все това нямах представа, че тя ще постъпи така, както се готви да постъпи. Толкова е глупаво. Толкова недалновидно. Гордостта я е направила слабоумна.
- Към правилата има допълнение. Тъй като Белият не бе способен да даде обичайната благословия, двубоят ще е до смърт или отказ - обявява тя и поглежда майката на Касий. -Това са ограниченията за дуела. Толкова много от нашите безценни деца губим в училищата ни. Няма нужда да погубваме тези двама отлични мъже заради училищни лудории.
- Суверене мой - провиква се Август, алчен за кървавата си награда, - законът ясно го постановява! След като двубоят е обявен, правилата не може да бъдат променяни от мъж или жена.
- Ти цитираш закони. Приятна ирония е, че излиза от твоята yстa, Нерон.
Сред тълпата се подхилват, което ми подсказва, че отново носят слуховете за това, че е уредил победа за Чакала в Института.
- Суверене мой, по този въпрос ние подкрепяме Август! - прокънтява глас. Даксо ау Телеман излиза наред. По-големият брат на Пакс, на ръст колкото беше приятелят ми, но не чак такъв звяр. Не мъж канара, а по-скоро мъж снажен бор. Също като баща си Кавакс той е плешив, но по главата му са гравирани Златни ангели. В сънените очи, сгушени под големи рунтави вежди, танцува палава искрица.
-Нe е изненадващо! - изръмжава майката на Касий.
-Вероломство! - изревава Кавакс, бащата на Даксо. Той приглажда ту двувърхата си рижа брада, ту едрата питомна лисица, която е гушнал в лявата си ръка. - Това вони на вероломство и фаворизация! Нравът ми е кротък. Но се чувствам обиден. Обиден!
- Внимавай, Кавакс - казва ледено Октавия. - Някои думи не можеш да си вземеш назад.
-Защо иначе да ги произнася? - пита Даксо и поглежда семействата от Газовите гиганти, сред които знае, че ще открие съюзници в този спор. - Но съм убеден, че сега той би ми посъветвал, Суверене мой: дори и вашите думи не могат да променят закона. Баща ви е научил това от собствената ви ръка, не ли така?
Фурните на Суверена пристъпват заплашително напред. От своя страна Суверенът си позволява само най-строга усмивка.
- Но ти, млади Телеман, забравяш, че моята дума е закон.
Така не се прави. Един Златен може да управлява други Златни. Но заявявай властта си на свой собствен риск. Суверенът от толкова отдавна седи на Утринния трон, че е забравила това. Думата й не е закон и сега тя се превръща в предизвикателство.
Което аз приемам с отворени обятия.
Щом среща погледа ми, тя разбира, че думите и са грешка и в този миг и двамата осъзнаваме, че аз мога да предприем един ход, който тя не може да контрира.
- Няма да откраднете онова, което е мое! - изръмжавам.
Завъртам се и нападам Касий. Той замахва нагоре с острието си. Касий не ме остави да се предам в калта на Института. Знае, че сега и аз няма да го оставя да се предаде. Когато атакувам, лицето му пребледнява. Той си мисли за всичко, което ще загуби. Колко безценен е животът му. Златен докрай! Някои ми крещят да спра, надават вопли, че не е справедливо.
Това е самата справедливост.
Те биха ме оставили да умра.
Той се хвърля към гърлото ми. Финт. Изплющява с бръснача си надолу, за да се увие около крака ми. Очаква да отскоча. Връхлитам право върху него под дъгата на замаха му, прескачам над главата му при ниската гравитация, а после, без да поглеждам, замахвам с бича си назад. Бичът ми се увива около протегнатата му десница. Натискам копчето, което кара бръснача да се свие, и с пукота на замръзнал клон през зимата откършвам ръката, стиснала меча, на Касий ау Белона.
Мълчанието и писъците се разпределят по равно. Не се обръщам, много време не се обръщам. Когато най-сетне го правя, заварвам Касий все още на крака - той се олюлява, няма да го бъде дълго на тоя свят. Когато Касий се строполява, никой друг не помръдва. Баща му е вперил мълчаливо поглед в земята.
- Спрете, казах! - извиква Суверенът. Две Фурии скачат от подиума и когато се приземяват, сабите подскачат в ръцете им.
- Довърши! - крясва Август.