Пристъпвам горделиво към Касий. Той ме заплюва с разтреперани устни. Дори и сега демонстрира презрение. Вдигам меча си. Тогава една ръка обвива китката ми. Хватката не е желязна, а мека. Топъл допир до кожата ми. Нежен.
-Ти победи, Дароу - казва тихо Мустанга, когато ме заобикаля, застава пред мен и ме поглежда в очите. Фурните се спират извън кръга. - Не губи себе си заради това.
Нe можех да си представя как Ео ме гледа от Долината. В този пъкъл съм загубил вярата си. Мустанга ми я припомня със замах. Ео може би ме гледа, а може би не. Само едно е сигурно. Сега Мустанга ме гледа и това, което виждам в очите й, ми стига да оставя ръката си да се отпусне до тялото. И тогава тя се усмихва, сякаш ме вижда за пръв път от години.
- Ето те и теб.
-Убийте го!- надава вопъл майката на Касий. - Убийте го сега!
-Не! - изревава Император Белона. Късно е.
Очите на Мустанга се отварят широко.
Обръщам се тъкмо навреме, за да видя как кръгът се разпада, рухва навътре, сякаш е пясъчен. Не наведнъж, а колебливо. Един Белона търчи към мен в мълчание - глухо и смъртоносно. След него и друг. После от групата на Август се отделя Такт и идва насам. После и още един улан. Чувам бойния вой на своя приятел. Отеква и втори. Тук има не един Златен, който е бил в моята войска.
Кагни ау Белона първа стига до мен. Откраднатият ми меч със стържене се устремява към шията ми. Привеждам се, но щях да загубя главата си, ако Мустанга не бе замахнала със своето оръжие, за да отбие удара. Искри жилят лицето ми, Такт напада Кагни отстрани и я срязва на две.
Писъци.
Кървавото място рухва напълно. Златни от Белона и Август се втурват да защитят своите. Други побягват. Карн замахва към Такт - за моя приятел това е в повече. Притичвам му се на помощ и го спасявам, докато Виктра и останалите застанат между Карн и нас. Мустанга се изгубва сред свадата. Търся я като обезумял. Проблясва острие, устремено към главата ми.
Кънтят викове, а Суверенът призовава към мир. Но то не е по силите и. Жена пищи над разполовеното тяло на Кагни. Десетки мъже и жени, всички въоръжени с мечове, се секат помежду си. Такт поема в рамото си острие, докато отново ме брани. Завъртам се да помогна на приятеля си и отсичам ръката на мъжа от Белона, докато той издърпва меча си от тялото на Такт. Дръпвам приятеля си към мен. Сека и разчиствам път! Острие одрасква ръката ми над китката. Мярвам сред хаоса Мустанга да покрива раненото тяло на Касий. Не зная дали Белона ще я убият. Те я допуснаха на масата си. Ала все пак не зная. Втурвам се към нея, изтласквайки с тежестта си телата между нас. Такт ми помага.
Блъсвам се в една жена. Антония. Очите й светват и тя посяга да ме наръга с нож в корема, но Виктра, сестра й, й забива юмрук в лицето, Такт я изритва по главата и тя пада. Виктра се смее към мен, а после Карн я дръпва за косата и я поваля. Отблъсват го, когато Лето се намесва в свадата и обръща хода й с точните промушвания на дъгоцветния си бръснач. Телеман се присъединяват към него - баща и син покосяват втурналите се към тях Златните с бръсначи, наполовина на моя ръст.
- Такт, към мен! - крещя.
Такт кърви, ала е на крака и вие като обезумял, сякаш все още се бие рамо до рамо със Севро. Заедно отскачаме високо при тази лека гравитация. Той знае, че целта ми е Мустанга. Но Белона стоят твърде нагъсто. Бръсначите им са твърде смъртоносни.
- Мустанга! - изкрещявам и отблъсвам двама от Белона. Разрязвам лицето на единия, а другия удрям в гърлото с егидата си. Към тях се присъединява трети. И още един, докато дебела защитна стена от Белона прегражда пътя ми.
- Пази АрхиГубернатора! - извиква ми Мустанга. Гласът й е по-спокоен от моя и ме кара да се чувствам като глупак, пощурял пo рицарството. Разбира се, тя няма нужда аз да я спасявям. - Пази баща ми! - И макар да не я виждам сред тълпата, се подчинявам.
Оставям се Такт да ме издърпа за яката към нашата линия на отстъпление, подложена на нападения отстрани. Още някой ни изревава да пазим Август. Други пищят за защитата на Император Белона и Касий. Много глави на родове са отнесени от въоръжени отряди от членове на семейството, които се измъкват от хаоса с оръжие, готово за бой. Бягат от кулата слизат надолу с асансьорите, тъй като гравиБотушите бяхa забранени. Кулата е почти опустяла. Преторианците на Суверена - облечени в пурпур и черно Обсидианови и Златни - се струпват около нея и я отнасят по въздуха от проваленото тържество. Бръсначи и пулсНожове се пъхат в мазолести ръце. Сивите прииждат, за да ни разпръснат, предвождани от Златни, облечени в преториански пурпур. Оборудвани са за борба с безредици и пържачките им обстрелват биещите се семейства с болкотопчета и вълни за разпръсване и разпиляват Златните като летни мухи.