- АВГУСТ! - крещи грамадният Карн, втурвайки се като безумец от редиците на Белона през вълните за разпръсване. Събаря някого с рамо, смачква лицето на някакъв улан с егидата си и се хвърля стремглаво към Август с надеждата да убие съперника на своето семейство с един смъртоносен замах. -АВГУСТ!
Лето, нашият най-добър фехтовач и протеже на Август, го пресреща пред АрхиГубернатора.
- Hie sunt leones!- провиква се той към небето.
Лето се движи като морето - плавно и с ужасяваща грация. Той удря Карн с всички сили, отблъсва го и тъкмо се готви да му разпори корема, когато се разколебава. Както замахва, и замира. Карн залита назад, после се изправя, може би объркан, че все още е жив. Извива глава към Лето, който посяга към бедрото си, сякаш са го ужилили.
Лето бавно се свлича на коляно с безволно отпуснати ръце. Дългата му коса пада върху лицето, а после той като че застива на място, внезапно неподвижен в центъра на хаоса .Тъжни очи греят като дирята на преминаващ кораб, който банвно потъва зад хоризонта. Красив е в този миг, преди Карн да му отсече главата.
— Лето! - изревава Август.
Очите му се разтварят широко и той се блъсва в мъжете от рода Телеман, които го отнасят настрана. Мярвам Чакала да пъха сребърния си стилус в ръкава си - същият, дето го въртеше в ръце, когато предложи тайния ни съюз.
Гледаме се в очите.
Той ми се озъбва в усмивка.
И аз разбирам, че съм сключил сделка с дявола.
13 .БЕСНИ КУЧЕТА
Бягаме от върха на кулата. Наложи се да изоставя Мустанга. Тя знае какво върши. Някак бях успял да го забравя. Проклятие, тя винаги знае какво върши!
-Няма да й навредят - казва ми Август и съм убеден, че за пръв път виждам изписано чувство на лицето му. Не. За втори път. Когато изкрещя за Лето, сякаш бе загубил роден син. И сега изглежда така - лицето му се е отпуснало и остаряло с двайсет години. Загубил е най-големия си син. Загубил с и втората си съпруга, майката на децата му. Сега губи мъжа, когото прие на мястото на онзи син, и се бои за жената, която му напомня за съпругата.
Ако й сторят зло, вината е моя.
Аз задействах нещата. Като никой друг път, по-добре не би и могло да мине. По ръцете ми струи кръв, стича се между пръстите, събира се под формата на подкова около кутикулите. Там, където няма кръв, кокалчетата ми са побелели. Гледката ме отвращава, но ръцете ми са сътворени точно за това.
Напускаме зимната страна с дърветата, след като я оцветихме в червено. Мнозина носят нашите ранени, десетина на брой. Седмина са мъртви. Едва двайсет души от цялата свита са без драскотина. Други липсват. Несравнимия Лето го няма помощникът на Плиний бе насечен, а един от Преторите ни пронизан в шията от Келан ау Белона.
Аз нося Претора на ръце и се опитвам да спра кървене докато слизаме с асансьора от кулата. Надали ще успея. Викра притиска върху раната парче от роклята си.
Какво ли не бих дал за чифт гравиБотуши. Скупчваме плътно около нашия господар с оголени бръсначи. Кръв е обляла ръката ми до лакътя. По лицето и ребрата ми струи пот. Червени капки падат по пода на асансьора в нозете на наши отряд - капят от ръце, от рани, от остриета. Ала бели усмивки се разливат по лицата наоколо.
С униформата ми е горещо и затова разкопчавам горните копчета. Такт кърви до мен. Раната пронизва лявото му рамо .Чисто промушване.
- Просто кръв - казва той на притеснената за него Виктра.
- Пробили са ти дупка.
- Не е нещо ново. - Той поглежда талията й и се усмихва. - Кръвогадост! И на теб са ти пробили дупка, а виждаш, че не ти казвам нищо. Ооооууууу!— изкимтява той, докато тя омотава раната му с превръзка, откъсната от роклята й. Боли го, но той се смее още секунда, а после ме поглежда и поклаща глава. Очите му са подивели от радост. - Да тренираш с Лорн ау Аркос, човече! Ах ти, фръцльо подъл!
Той ме спаси от Кагни. Кимвам и удряме кървави юмруци един в друг - временно съм забравил обидите от миналото и облозите за живота ми.
Много други Златни, особено Преторите, рицарите, военните, мъже и особено жени - а ние имаме повече, пропорционално на нашите Политико и икономисти, отколкото по-голямата част от Домовете - бършат чела и оставят по тях червеникави следи. Те са от Златните, които ще ти кажат: трудното на това да си Златен е, че всички вече са покорени.
Което значи, че няма никой, с когото си струва да се биеш. Няма срещу кого да използваш цялото това обучение и цялата тази мощ. Е, аз току-що им дадох възможност да усетят вкуса на битката. И въпреки че протежето на техния Губернатор е мъртво, въпреки че кръвта на главния им Претор изтича върху рамото ми, а Мустанга е във вражи ръце, на тях им се играе. А играта на деня е да произвеждаш трупове.