И стари, и млади ме гледат жадно. Чакат да бъдат напоени.
Eтo това е да бъдеш алфа, Прим. Другите чакат от теб да ръководиш. Подушват острия мирис на кръв по теб, преди той още да се е появил. Възрастта няма значение. Опитът няма значение. Важно е единствено да осигуря на тези извратени кучи синове прясна плячка за убиване.
Около нас се разплакват деца и ме стряскат. Толкова крехки създания в такава нощ. Синовете и дъщерите на най-малката сестра на Август. Баща им ги гали по косите, за да ги успокои. Жена му изсумтява, навежда се и започва да ги шамаросва, докато спрат да хленчат. „Бъди храбър!“
Нашите Обсидианови и Сиви не ни чакат долу на земята. Отвели са ги някъде. Нито пък Обсидианите на Суверена или нейните Златни се спускат от въздуха. Което значи, че още не е решила какво да прави. Точно както си мислех. Тя не може да ни избие. Защото едно е един род да изтреби друг - но да го стори великият лидер, с властта и паричните средства, поверени му от Сената? Случвало се е преди и онзи Суверен бе обезглавен от дъщеря си. Дъщерята, която днес седи на трона. Ех, как ме мрази сигурно тя заради случилото се!
Под асансьора, край калдъръмените пътеки, пресичащи огромната гора от дървета-цветя, светят лампи. Музикантите вече не свирят. Вместо тях чуваме викове и писъци, редуващи се с дълги периоди на ужасяваща тишина. Долу търчат Златни. Бягат към каменните коридори отвъд гората, където ще имат достъп до корабите си и ще си отлетят у дома. Само че някак не бягат. Те ловуват.
Случи се нещо, което не очаквах. И други семейни вражди тази вечер намират удовлетворение. Същото беше и в Института, когато останалите ученици разбраха, че това не е игра, че правила няма. Злокобно чувство, усещане, че по земята бродят не хора, а дяволи. Кой знае на какво е способен всеки сега, когато вече няма правила?
В далечината се виждат четирима ловци. Група от трима мъже и една млада жена се втурват безшумно през гората .Прескачат ручей. Тичат с цялата жизненост на гладните. С целия устрем на младостта. Като че са от Дом Фалте. Разпознавам Лайлат с очите като стафиди, момичето, което Чакала изпрати да достави на Касий холото как аз убивам Юлиан. С нея е Ципио, набитият младеж, помогнал някога на Антония да влезе и да излезе от спалнята.
Гледаме ги мълчаливо, докато асансьорът ни се спуска надолу. Понесъл смърт, гладният отряд се втурва сред дървета към нищо неподозираща редица членове на семейство Торн, до един пременени с рокли и костюми в бяло и червено. Прекалено късно е, когато те като обезумели се устремяват към каменните коридори. Тяхно знаме е розата. То пада, когато убийците изскачат от дърветата. Едно семейство умира. Страшно е колко бързо и безшумно става това с бръсначи. По-различно е от моя дуел. Аз не бързах. Те бързат. Виждам как насичат десетгодишно момче. Няма милост за Златните деца. Тях не ги смятат за невинни. Те са враже семе. Унищожи ги или се бий с тях след години. Жена в бална рокля замахва в отговор с бръснача си и успява да убие един от Фалте, преди да я съсекат. Две деца побягват. Хващат едното. Другото се измъква. То е единственото.
После уланите на Фалте танцуват. Набиват крак силно, прекомерно силно. Въртят се в различни посоки и забиват стъпала в черната земя. Не, не танцуват.
- Кръвогадост! - изругава Такт и търка лицето си.
- Децата... - прошепва Виктра.
Август нищо не казва, лицето му е непоколебимо като камък.
- Торн имат петнайсет деца. - В очите на Виктра напират сълзи, което ме изненадва.
- Изчадия! - прошепва Чакала и по гръбнака ми полазват студени тръпки, защото е дяволски добър актьор. Знам, че изобщо не го е грижа.
Деца. Щеше ли да пее Ео, ако знаеше, че това е припевът? Всеки от нас носи бреме. И докато убийците се отдалечават от убитото семейство, аз разбирам, че моето бреме някой ден ще ме смаже под тежестта си. Макар и не днес.
-Задействали са дейта заглушителя - казва Даксо ау Телеман и ми показва за миг дейтапада на китката си. - Дейтападите не работят. Не искат да се свържем с корабите си на орбита. Август поглежда угасналия си дейтапад и заявява, че скоро другите семейства ще призоват своите Обсидианови, Златни и Сини помощници. Трябва да напуснем планетата и отново да приемем силна позиция, преди приливът да се обърне срещу нас.
- Ти отприщи този хаос, Дароу. Спаси ме от него. - Той се навежда към мен и опипва пулса на Претора в ръцете ми. -Зарежи я. След малко ще умре. - Той избърсва ръце. - И без това децата достатъчно ни спъват.