Жената ми измърморва нещо, докато я полагам на пода на асансьора. Не зная какво казва. Когато умирам, няма да кажа нищо, защото зная, че отвъд ме чака Долината. А какво очаква тази жена воин? Само мракът. Дори не разбрах последните й думи и сега я захвърляме като пречупен меч. Затварям очите й с кървави пръсти и оставям дълги, избледняващи белези. Виктра ме стисва за рамото.
Изправям се и давам заповеди на уланите и на другите бойци. Петнайсет от тях мога да смятам за добри убийци. Някои са ми връстници, други вече са в дълбока старост. Ала нито е не ми възразява. Дори и Плиний. Телеман, в частност, като горят от желание да ме последват. Всеки задържа погледа по-дълго от необходимото и кима по-ниско, отколкото изисква обикновената формалност.
- Надявам се, че никой не е скучал. - Те се смеят. - Ако още някое семейство реши, че може да си спечели благоволението на Белона или на Суверена, като вземе главата на АрхиГубернатора, ще си имаме компания - казвам. – Трябва да избием тази компания и да си проправим път до хангарите. Телеман, ти и синът ти вече сте сенки на АрхиГубернатора. Други грижи нямате! Разбирате ли? - Те кимат с огромните си глави. - Hiс sunt leones.
- Hic sunt leones.
Когато асансьорът стига до земята, там ни чакат четирийсет мъже и жени. Семейство Норво от Тритон и семейство Кодован от спътниците на Юпитер.
- Злополучни шансове - въздъхва Такт.
- Кодован и Норво са наши - отвръща Август. - Купени и платени.
- Нехранимайко! Кодован, нехранимайко такъв! - изревава гръмогласно Кавакс. - Мислех те за човек на Белона!
Август е очаквал нещо такова.
Поемам командването на новите Златни. Отново си мислех, че някой ще възрази. Те само стоят, гледат ме и чакат заповедите ми. Всички тези Претори, всички тези Политици и жилави бойци, мъже и жени. Сдържам се да не се разкискам. Изумително е каква власт притежаваш, когато си оплескан с кръв до лактите, но нито капка от нея не е твоя.
Извеждаме АрхиГубернатора от гората. На три пъти ни нападат, но аз наредих на Такт да вземе мантията на Август и да подмами някои от нападателите да гонят вятъра. Рози в стотици отсенки капят от дърветата, докато Златните се бият зад тях. Накрая всички се оцветяват в червено.
Тричленната банда от Дом Фалте се опитва да причака Такт в засада, когато той се връща при основната група. Такт връхлита върху тях и с малко помощ поваля всички освен Лайлат. Тя офейква, когато той убива Ципио и стъпква мъртвеца.
- Бебеу6ийци! - фучи той отново и отново, докато Виктра гo издърпва настрана. Оглеждам се за Чакала. Всеки миг очаквам стрела да се забие в гърба ми и да умра като Лето. Но Чакала просто ме следва, също като баща си. Никой не е видял какво е сторил на Лето. А и да са видели, страхът ги кара да мълчат.
Когато стигаме до каменните коридори зад гората и най-сетне преминаваме по мост от бял варовик, правилата на 0бществото като че отново влизат в сила. НисшеЦветни се разпитват и ни правят път, докато ние, вече седемдесет на брой, щурмуваме коридорите към хангарите, за да напуснем този Спътник. Но когато стигаме до нашия хангар, откриваме, че кораба ни го няма. Втурваме се към площадките за кацане, край които растат дървета и трева. Всички кораби на семейството са изчезнали. ЦепоКрили на Обществото патрулират в небето.
Разпитваме един разтреперан Оранжев. Такт го държи за яката. Той изтръпва при вида на седемдесет души, всичките окьрвавени. Никога досега не е разговарял със Златен, още но-малко с такива като нас. Виктра отблъсва ръката на Такт и заговаря тихо на Оранжевия.
- Той казва, че на корабите било наредено да се завърнат у дома преди два часа.
- Първо не пускат Обсидианите на тържеството, а сега и това - мърмори Такт.
- Това значи, че Суверенът е имала някакъв план - казва Чакала. - Нещо, на което така и не се позволи да разцъфне. Тя отстрани нашите Обсидиани, нашите кораби, за да изолира родовете от техните източници на сила - обяснява той, като предпазливо оглежда двамата Телеман. - Постави ни клопка. Какъв според теб е бил скритият й коз, татко?
Август не обръща внимание на сина си - вперил е поглед в небето.
- Майко милостива! - изругава Виктра.
- Стегнете се! - изревава Кавакс на воините си.
- Пикай ми на физиономията! - пребледнява Такт до мен.