- Да виждаш окови?
Поглеждам Айя.
-Да.
Суверенът се засмива.
- Ти си тук, защото аз го искам.
Хрумва ми нещо. Опитвам се да потисна усмивката си.
- Господарке моя, редно е да се извиня - казвам аз високо. Те ме изчакват да продължа. - Обноските ми винаги са били... лоши. И затова намирам, че начинът, по който действам, почти винаги ме отклонява от тяхната цел. Простият факт е, че Касий заслужаваше нещо по-лошо от стореното от мен. Моето не подчинение спрямо вас не целеше да ви нанесе оскърбление от моя страна или от страна на АрхиГубернатора. Ако той не бе в безсъзнание заради вашето куче - тук поглеждам Фичнър, обзалагам се, че би сторил нужното, за да се извини.
- Да се извини - повтаря тя. - За...
- За безпокойството.
Тя поглежда Айя.
- За безпокойството, казва той! Безпокойство е да изтървеш чйния, Андромед. Да посегнеш на чужда жена, е безпокойство. Да избиваш гостите ми и да отрежеш ръката на Рицар Олимпиец, не е безпокойство. А знаеш ли какво е?
- Забавление, господарке моя?
Тя се привежда.
- Това е държавна измяна!
- А ти знаеш как се разправяме ние с държавна измяна -обажда се Айя. - Баща ми е научил мен и моите сестри. - Баща и, Властелинът на пепелта, Изпепелителят на Рея. Лорн не го обичаше.
- Извинението от теб не е достатъчно - казва Суверенът.
- Грешите - отговарям.
Моят тон улавя Суверена неподготвена.
- Аз казах, че бих искал да се извиня. Но проблемът е в това, че не мога, защото вие сте тази, която трябва да се извини на мен.
Безмълвие.
- Ти, пале такова! - възкликва Айя и се надига бавно.
Суверенът я спира и ясно и рязко отсича:
- Не се извиних на баща си, когато отделих главата му от тялото. Не се извиних на внука си, когато Ездачите унищожиха кораба на майка му. Не се извиних, когато изпепелих спътник. Защо тогава да се извинявам на теб?
-Защото нарушихте закона - отвръщам.
Ти май не си слушал. Законът, това съм аз.
-Нe. Не сте.
-Значи ти все пак действително си ученик на Лорн. Той каза ли ти, че изостави своя пост? Своя дълг? - Тя поглежда Лисандър. - Защо той изостави внука си?
Нe знаех, че момчето е внук на Лорн. Внезапно оттеглянето на моя учител придобива смисъл. Той постоянно говореше за повяхващото величие на Обществото. Как хората са забравили, че са смъртни.
-Защото е виждал в какво сте се превърнали. Вие не сте Императрица. Това не е империя. Ние сме Обществото. Ние се подчиняваме на закони, на йерархия. Нито една личност не стои над пирамидата. - Поглеждам нейните убийци. - Фичнър, Айя, вие закриляте Обществото. Вие осигурявате мир. Вие летите до най-далечните краища на Системата, за да изкоренявате плевелите на хаоса. Но преди всичко какво е предназначението на дванайсетте Рицари Олимпийци?
- Давай - Айя подканя Фичнър. - Включи се в неговия фарс. Аз няма да го направя.
- Да запазим Споразумението - изрича провлачено Фичнър.
- Да запазите Споразумението - повтарям. - А Споразумението постановява: „Един дуел, започнал веднъж, не може да постигне разрешение, докато условията му не бъдат надлежно изпълнени“. Условието беше смърт. Но Касий не е мъртъв. Ръката му не е достатъчна. Аз почитам железните праотци и моите права са неприкосновени. Затуй дайте ми това, което ми принадлежи. Дайте ми кръвогадната глава на Касий ау Белона! Или отхвърлете завещаното на нашия народ!
-Не.
- Тогава нямаме какво повече да обсъждаме. Ще ме намерите на Марс.
Завъртам се на пети и тръгвам към вратата.
- Работи за мен! - подвиква Суверенът.
Застивам на място. Кърваво проклятие, тези хора са толкова предвидими! Всички искат онова, което не могат да имат.
- Защо? - питам, без да се обръщам.
- Защото мога да те обезпеча с ресурси, с каквито Август не може. Защото Виргиния вече е видяла колко вярно е това. Ти искаш да си с нея, нали?
- Защо ще искаш мъж, който толкова лесно преминава на другата страна? - Обръщам се и поглеждам Фичнър право и очитe. - Такъв мъж не е нищо повече от обикновена курва!
- Август те изостави, преди ти да го изоставиш - казва Суверенът. - Дъщеря му видя това, макар и ти да не го прозри. Аз няма да те изоставя. Попитай Фуриите ми. Попитай техния баща. Попитай Виргиния. Аз давам шанс на онези, които се открояват. Премини на моя страна. Поведи легионите ми и аз ще те направя Рицар Олимпиец.
- Аз съм Ауреат! - Изплювам се на пода. - Не съм трофей!
Отдалечавам се гордо.
- Щом аз не мога да те имам, то никой не може!
И тогава идват те. Трима Опетнени влизат един след друг през вратата. Всеки от тях една стъпка по-висок от мен. Всичките облечени в пурпур и черно, въоръжени с пулсБрадви и пулсНожове. Лицата им са скрити зад костеливи маски. Очи на убийци, отгледани на арктическите полюси на Земята и Марс, се взират в мен. Лъщящи и черни като земно масло. Вадя бръснача си и заемам бойна поза. Тяхното гърлено бойно песнопение тътне изпод маските им като погребална песен за мъртво куче.