Власт, от която те са толкова опиянени, че не могат до да си спомнят върху колко лъжи се крепят. Кажи на моите хора, че не лъжеш, кучко свирепа, та да видиш на какво ще те направят!
- Аз ги наричам Оракули - казва Суверенът. От един от пръстените й бликва течност и се втвърдява в черупка около пръста, превръща го в нокът, а на върха му бавно пониква игла. С тази игла тя бодва китката ми и произнася думите „Истината над всичко“.
Единият Оракул се приплъзва напред, изкатерва се по ръката ми и се увива около китката ми. Странната му уста търси кръвта, впива се като пиявица. Скорпионската му опашка се извива на близо педя нагоре и се поклаща напред-назад като папур, разлюлян от летния вятър. Суверенът убожда собствената си китка, повтаря клетвата и вторият Оракул изпълзява от кутията.
- Занзибар Ваятеля ги разработи специално за мен в своите хималайски лаборатории - казва тя. - Отровата няма да те убие. Но имам килии, пълни с мъже, които са играли на моята игра и са загубили. Ако съществува ад, то жилото им е пълно с нещо толкова близо до него, колкото позволява науката.
Гледам размаханата опашка и пулсът ми се учестява.
- Шейсет и пет - казва Айя за пулса ми. - Докато си почиваше, беше двайсет и девет удара в минута.
Щом го чува, Суверенът вдига глава.
- Двайсет и девет? Толкова бавен?
- Кога грешат ушите ми?
- Успокой се, Андромед - приканва ме Суверенът. - Оракулът е разработен, за да преценява истината. Тя се познава по колебанията на температурата, химикалите в кръвта, сърдечния ритъм.
- Не е нужно да играеш, ако не искаш, Дароу – измърква Айя,- Можеш да избереш лесния път с Преторианците. Смъртта не е толкова лошо нещо.
Поглеждам сърдито Суверена.
- Да играем.
-Щеше ли да ме убиеш тази вечер, ако можеше?
- Не.
Всички наблюдаваме Оракула. Дори и аз. Минава време, нищо не се случва и преглъщам с облекчение. Суверенът се усмихва.
-Тази игра няма край - промърморвам аз. - Как изобщо да победя?
-Като ме накараш да излъжа.
-Колко пъти сте играли на тази игра?
-Седемдесет и един. В крайна сметка повярвах само на още един освен на себе си. Къде си крие Август нерегистрираните електромагнитни оръжия?
- В астероидни складове и в скрити арсенали из всички градове на Марс. - Изброявам подробностите. - И под подиума на залата си за тържества. - Това ги изненадва. - А вашите къде са?
Тя изброява шейсет места в бърза последователност. Казва всичко, защото никога не е губила и никога не и се е налагало да се тревожи, че информацията ще излезе навън. Каква увереност.
- Какво означава за теб медальона с пегаса? - пита тя. -От баща ти ли е?
Поглеждам надолу. Показал се е от ризата ми.
- Той означава надежда. Част е от наследството от моя баща. Вие ли помогнахте на Карн в Академията?
- Да. Аз му дадох този кораб, с който той те удари като таран. Ти наистина ли възнамеряваше да се изстреляш на мостика му?
- Да. Защо привлякохте Виргиния във вашия вътрешен кръг?
- По същата причина, поради която и ти се влюби в нея.
Пулсът ми се ускорява. Щом го чува, Айя се усмихва.
- Виргиния е необикновена. А и двете сме потомци на бащи, от които... е имало още много какво да се желае. Като момиче аз бих дала всичко, за да съм от друго семейство. Ала бях дъщерята на Суверена. Поднесох й дар, който никой и би могъл да поднесе на мен. Виждаш ли, Андромед, аз колекционирам хора, които ми се нравят. Дори и Фичнър там ми се нрави. Мнозина може би го имат за противен. Може би смятат потеклото му за непристойно, ала също като теб и той притежава такива големи дарби! Когато го поканих да играе на тази игра, преди да стане един от моите Рицари Олимпийци, знаеш ли какво каза той?
- Мога да си представя.
- Фичнър...
Той повдига приведените си рамене.
- Казах ти да си натикаш кутията в оная си работа. Не съм идиот.
- Мисля, че се изрази даже още по-грубиянски - измърморва Айя.
- Мой ред е. - Суверенът оглежда изпитателно своя Рицар на гнева. - Фичнър наруши ли своята клетва на Проктор и мамеше ли в Института на Марс, както се мъчи да ме убеди мълвата?
- Да - отвръщам, вперил поглед в Оракула вместо в бившия ми Проктор. - И той мамеше като останалите. - Убеден съм, че Фичнър не би спечелил този пост, ако тя не бе сигурна във верността му към нея, а не към Август, което значи, че Фичнър трябва да си е признал и да я е осведомил за подробностите около далаверите на Август. Поглеждам назад към мъжа. - Макар и да не знам дали му се е плащало като на другите.
- Не са му плащали. Тяхна грешка - казва Суверенът. –Той ни предостави видеодоказателства. Аудио. Банкови отчети. Полезни средства за натиск срещу всеки Проктор.