Севро трябва да е дал на баща си видеозаписа, когато го накapax да го подправи. Сръчно копеленце! Значи в края на краищата той наистина не е равнодушен към баща си. Август би убил и двамата, ако знаеше за двуличието им.
-На кого би му хрумнало! - възкликвам. - Самият Макиавели!
Той само вдига рамене.
Искам да разпитам Суверена за военните предни постове. За линиите за снабдяване. За операционните императиви и мерките за сигурност. Но знам, че ще е странно. Ще доведе дотам тя самата да задава странни въпроси. Оракулът леко се затяга около ръката ми и изсмуква само по няколко капчици кръв наведнъж. Не знам доколко добре тази твар усеща неистините. Но какво да правя, ако ме попита къде съм роден? Кой е баща ми? Защо разтърквам земя между пръстите си преди битка? По дяволите! Тя би могла просто да ме попита дали съм Червен. Но как изобщо да й дойде наум, освен ако аз не й внуша впечатлението, че нещо в мен не е... наред?
- Има ли ваши шпиони сред моя вътрешен кръг? - питам.
- Много умно! Няма. Ти къде ходи преди три дни с Виктра и Юлии? И какво правихте? - пита Суверенът.
- В Изгубения град. - Оракулът някак усеща, че премълчавам нещо. Жилото й трепери от възбуда. - Да се срещнем с Чакала, сина на Август. - Затяга се още повече. - За да образуваме съюз. - По врата ми избива пот и Оракулът се отпуска, отговорът я задоволява. - Защо наричат Лорн Каменната стена?
- Не ти ли е казал? Не е защото е корав като камък, както ще ти кажат сега. А защото, докато водехме кампанията по време на Лунното въстание, той бе прочут с това, че ядеше всичко. И един ден един Сив се хвана на бас с него, че не може да яде камъни. Лорн не отстъпва. Кога ти преподаваше Лори?
- Всяка сутрин преди зазоряване, откакто завърших Института допреди да постъпя в Академията.
- Не е за вярване, че никой не го е разкрил.
- Колко Безподобни белязани има? - питам. - Толкон трудно е да се сдобиеш с данни от преброяване. - Съветът за качествен контрол ревностно крие висококвалифицирания си материал.
- Те са 132 689- за близо четирийсет милиона Златни. Защо Лорн те прие за ученик?
- Защото си мисли, че сме хора от еднакъв тип. Кои са двата ви най-големи страха?
- Октавия... - предупреждава я Айя.
- Млъкни, Айя. Всичко е честно. - Тя поглежда Лисандър и се усмихва. - Най-големият ми страх е, че като порасне, внукът ми ще стане като баща ми. Вторият е неизбежността на остаряването. Защо плака, когато уби Юлиан ау Белона?
- Защото той бе по-добър, отколкото му позволяваше светът. Вие ли уредихте ухажването между Виргиния и Касий?
- Не. Идеята беше нейна.
Бях се вкопчил в надеждата, че е било уредено, че са й го наложили.
- Защо изпя на Виргиния в Института баладата на Червените?
- Защото беше забравила думите, а аз мисля, че това е най-тъжната песен, пята някога. - Замлъквам, преди да задам следващия си въпрос.
- Пак искаш да попиташ за Виргиния, нали? - Ъгълчетата на устните й потръпват от удоволствие, докато тя рови в раната ми. - Искаш да знаеш дали ще ти я дам, ако минеш на моя страна? Възможно е.
- Вие не можете да я дадете на никого - казвам.
Тя се смее, невинността ми я забавлява.
-Щом казваш.
-Къде се намират трите Командни центъра на Далечния космос? - питам аз безразсъдно.
Тя ми дава координатите, без да й мигне окото.
- Ти откъде знаеше текста на Жътварската песен?
- Чувал съм я като малък. А аз почти нищо не забравям.
- Къде?
-Нe е ваш ред - напомням й. - Защо ми задавате тези въпроси?
-Защото една от моите Фурии ме наведе на подозрението, че Синовете на Арес може би са нещо по-различно от онова, коетo си представяхме. По-опасни. Кой е Арес?
Сърцето ми думка оглушително.
-Не знам. - Наблюдавам опашката. Тя не помръдва. -Според вас кой е Арес?
- Твоят господар.
-Трийсет и девет, четирийсет и два, четирийсет и шест... -обажда се Айя.
Суверенът размахва дълъг пръст.
- Странно. Сърцето ти те издава.
Прояснявам мислите си. Оставям всичко това да избледнее. Представям си мините. Спомням си как вятърът вее из тях. Спомням си нейните длани върху моите, докато вървяхме боси по студената пръст към мястото, където за пръв път легнахме заедно в ямата на изоставена община. Шепота й. Как тя запя приспивната песен, която майка ми пееше на мен и на моите братя и сестри.
- Петдесет и пет, четирийсет и два, трийсет и девет - произнася Айя.
- Август ли е Арес? - пита тя.
Залива ме облекчение.
- Не. Той не е Арес.
Вратата зад мен се отваря с трясък. Обръщаме се и виж даме как Мустанга влиза в стаята, облечена в бяло-златната униформа на Дом Луна. На китката и свети дейтапад. Тя се покланя на Суверена.