- Господарке моя!
- Виргиния, все още на нищо не приличаш! - провлачва Айя.
- Обвинявай това тъпо копеле - кимва Мустанга към мен. - Седемдесет и трима мъртви. Две Земнородени семейства са заличени - никое от тях нямаше нищо общо нито с Белона, нито с Август. Над двеста ранени. - Тя поклаща глава. - Осуетих излитането на всички кораби, както поискахте, Октавия. Преторианското командване установи на орбита зона, през която е забранено да се прелита. Разрешенията на всички главни кораби, собственост на семействата, са отменени и сега ги извеждат зад Фаровете на Рубикон до второ наше нареждане. А Касий все още е жив. Сега е при Жълтите. Ваятелите на Цитаделата подготвят плановете за замяна на ръката му.
Суверенът и благодари и я кани да седне.
- Ние с Дароу се опознаваме. Има ли въпроси, които според теб трябва да му зададем?
Мустанга сяда до Суверена.
- Съветът ми, господарке моя: не се опитвайте да разгадаете Дароу. Той е мозайка, в която липсват късчета.
- Това е доста обидно - обаждам се.
- Значи не мислиш, че трябва да го задържим?
- Касий и майка му ще... - подема Мустанга.
- Какво ще направят? - прекъсва я Суверена. - Аз направих Касий Рицар Олимпиец. Той ще е благодарен и ще се учи да борави с бръснача, за да може това повече да не се повтори. - Изражението й се смекчава и тя докосва Мустанга по коляното. - Ти добре ли си, скъпа моя?
- Нищо ми няма. Мисля, че ви прекъснах играта.
Нe мога да разпозная коя от жените си играе с другата. Но съдейки по думите на Карн на тържеството и като знам, че корабите им е било забранено да излетят още преди аз да почна схватката, разбирам, че Суверена е имала планове. И мисля, че сега мога да сглобя картината какви точно са били.
-Един последен въпрос. Пазех го за най-накрая.
-Питай, момче. Тук нямаме тайни. Но трябва да бъде последният. След това имам да кажа няколко думи на Агрипина ау Юлии. - Айя отново отваря кутията, за да се приберат Оракулите в нея.
-Тази вечер на тържеството, когато сервираха поредното ястие, възнамерявахте ли да позволите на Белона да убият АрхиГубернатор Август и всички онези, които седяха на масата му?
Айя се смразява. Мустанга бавно се обръща да погледне Суверена, по чието лице не се забелязва ни намек за нечестност. Жената диша леко и с кротка усмивка процежда през зъби лъжата:
- Не - казва тя. - Не възнамерявах.
Оракулът я захапва.
16
.ИГРАТА
Бръсначът на Фичнър изжужава и отсича опашката по-бързо, отколкото пчела махва с крилца. Тя тупва на под прозрачното жило бълва отрова със съскане. На ръката на Суверена ранената твар изпищява. Вие и се гърчи като умираща котка. Суверенът я откъсва и я запраща в стената. Моята твар се отпуска бавно, сякаш е свързана с другата. С жалко мяучене се връща в кутията си, за да се скрие в тъмното. Опипвам едва забележимата кървава следа, оставена над китката ми.
- Значи лъжете, все пак - казвам с лукава усмивка.
Суверенът изпуска продължителна въздишка.
Мустанга се изправя, вбесена.
- Вие обещахте, че няма да им сторите нищо лошо. Излъгали сте!
- Да. - Октавия разтрива слепоочията си. - Да, излъгах.
- Казахте, че тук няма лъжи! - съска Мустанга. - Това бе предварително условие да ви се закълна във вярност! Единственото, за което помолих - и вие възнамерявахте да го сторите пред очите ми?
- Седни. - Суверенът се изправя и се доближава до Мустанга толкова, че носовете им се допират. - Сядай.
Дишайки тежко, Мустанга сяда. Не поглежда нито мен, нито Суверена. Обкръжена е от предателство. Суверенът забелязва това и стъкмява нова стратегия, а Мустанга изважда златен пръстен от джоба си и започва натрапчиво да го върти между пръстите си.
- Знаеш ли защо ми е нужно да премахнат семейството ти?- пита Октавия Мустанга. Тя не отговаря. - Зададох ти въпрос, Виргиния. Престани да се сърдиш и ми отговори.
-Той е заплаха за мира - отвръща безизразно Мустанга и надява пръстена на пръста си. - Не зачита вашите заповеди, не се подчинява на финансовите директиви. Забавя доставката на квотите за хелий-3.
- Ако се опитах да го отстраня от власт, какво щеше да се случи?
Мустанга поглежда нагоре към нея.
Той щеше да се разбунтува.
-И какво да правя? Ако той въстане, докато е на Марс .Планетата ще се превърне в негова крепост. Какви средства ще ми струва да се справя с него - да го открия, да го убия, да възстановя реда, - това... ничий ум не го побира. Кораби. Войници. Храна. Боеприпаси. Търговия. Недостиг на хелий-3. Обществото няма да се съвземе години наред. Ние не можем да си позволим враг като него. Но не можем и да си позволим един съюзник така да ни оскърбява публично. Ами ако Губернаторите на Газовите гиганти решат, че моите заповеди не ги засягат, защото проявяваме снизхождение към баща ти? Защото го оставяме да манипулира цените на хелия или да пренебрегва директивите на Суверена? Преди шейсет години, но време на първата година от моето управление, въстанаха Спътниците на Сатурн. Войната не свърши, докато не унищожих напълно спътника Рея. Петдесет милиона мъртви. Ето колко твърдоглава е нашата раса. Те знаят колко ми е трудно да действам на милиарди километри от Ядрото. Но все пак ги е страх. Толкова много от силата на един властелин е плод и народното въображение! Моята власт - това не са корабите. Не са Преторианците. Моята власт е техният страх. Но трябва непрекъснато да им се напомня.