- И значи моето семейство е било напомнянето.
- Да. Кажи ми, че не е разумно.
Мустанга дълго мълчи.
- Това е логичният политически ход. Но той ми е и баща...
- Тогава вземи под внимание и това.
Тя махва с ръка, над пода светва холо, образът се издига и запълва половината стая. Показва бунт. Сгради димят. Сиви покосяват мъже и жени с пулсоръжия. Тя сменя изображението. Още десетина изображения заиграват из стаята. Една жена се строполява мъртва пред мен. В черепа й зее дупка. Още дими.
Взирам се в неочаквания ужас.
- Това Марс ли е? - питам. Боя се за семейството си.
- Ти това ще си помислиш, нали? - Суверена промушва е пръст дулото на пулсПушка, когато тя стреля. - Венера е.
- Венера? - прошепва Мустанга. - На Венера няма Синове на Арес.
- Нито пък ще има след тази вечер. Пожарът се разпростира чак до Ядрото. Преди два часа многобройни бомби разтресоха това Общество. Моите Политици и Претори, и разни служители на високо равнище из цялата империя са въвели в действие Нулевата заповед. Никакви медии няма да съобщят това. Навсякъде, където бушува пожар, въвеждаме карантина. Ще ги потушим. Нещо, което баща ти не стори, Мустанг. Всъщност, той позволи на Синовете да преуспяват. Да се разпрострат чак дотук.
Предупреждавах Хармъни. Надявам се само не всички Синове да са изгубени.
Суверенът прикляква пред Мустанга.
-Баща ти трябва да умре. Той увеси на въжето жената която Синовете на Арес използваха, за да започнат всичко това.Лицето му пламти из цялата им пропаганда. Ако той си отиде и ние ги нападнем, те угасват! Убиваме с един куршум два заека. С цената на само петдесет живота. Зная, че той ти е баща, но има причина ти да дойдеш в моето лоно.
Гледам Мустанга и сега проумявам тази причина, която сломява сърцето ми.
Тя се изправя бавно и тръгва към прозореца, сякаш бяга от решението. Взира се навън в кораб, прелитащ сред далечната мъгла.
-Когато майка ми бе жива, той яздеше с мен из гората. Спирахме на една поляна, обрасла с диви цветя, полягахме сред червените цветове с разперени ръце и се преструвахме на ангели. Онзи мъж е мъртъв. С този, новия, постъпете, както желаете.
17.
КАКВОТО БУРЯТА ДОВЯВА
Обсидианите ме придружават до новата квартира. Фичнър се влачи най-отзад, крачи весело по мраморните подове. Когато стигаме до моята врата, той ме хваща за ръката.
- Добре го отигра, малчуган. Добре й разчиташе мисълта знаеше какво иска, а не може да има. Хитро бе, кръвогадост! Сгрява ми се душата, като те виждам най-сетне да играеш и да печелиш, пикльо малък. - Той ме тупва по рамото. - Утре ще отидем на пазар и ще ти купим прислуга. Розови. Сини, Обсидианови - твои собствени. Засега... съм ти оставил подарък. -Той посочва към стаята ми, където на леглото се изтяга една гъвкава Розова. - Да ти е сладко.
- Ти изобщо не ме познаваш, нали?
- Такива са картите, които ти е раздал животът. Не са лоши. Представи си какво можеш да извършиш като личен секретар на Суверена. Пред нея твоят Губернатор прилича на тартора на бордеите от някое забутано градче! Имаш си твоето момиче. Имаш възможности. Прегърни новия си живот.
Вратата се затръшва.
Нов живот - но заслужава ли си цената? Не зная какво се случва със Синовете. Върху това не мога да влияя. Но той очаква да оставя Рок да умре? Да оставя Такт, Виктра и Teoдора да загинат от ръцете на преторианските смъртоносни отряди?
Крача из покоите си, без да обръщам внимание на Розовата. Нощните облаци на Луната се простират чак докъдето поглед стига отвъд огромната редица от прозорци, съставляваща северната стена на покоите. Сгради пронизват облаците като бляскави копия.
Аз съм в клопката на разкоша.
Дъждът продължава да се лее. Бурите на Луната са загадъчни творения. За човек от Марс този дъжд е бавен. Летаргичен. Сякаш капките се уморяват да падат при тази ниска гравитация. Но прииждащите ветрове са хали. В прозорците на Цитаделата няма пукнатини, в които да свири вятърът. Липсват ми стенанията на стария ми замък на Марс. Липсва ми плачът на дълбините в мините. Миговете, когато сондата изстиваше, а аз, седнал върху нея, докосвах венчалния си ширит през моя пържилник и си мислех колко скоро нейните устни ще се притиснат в моите, ръцете и ще обвият кръста ми, тялото и ще се спусне, леко като прах, над моето.