Не мога да мисля само за Червеното момиче. Когато виждам Луната, аз мисля за слънцето - Мустанга изгаря мислите ми. Ако Ео ухаеше на ръжда и пръст, то Златното момиче лъхаше на огън и есенни листа.
На някаква част от мен й се иска да бях запомнил само Ео. Мислите ми да принадлежат на нея, та да съм като някой от онези рицари от легендите. Мъж, толкова влюбен в жената, която е загубил, че заключва сърцето си за всички останали. Но аз не съм тази легенда. В безброй отношения съм още момче, объркано и уплашено, което търси топлина и обич. Когато пипам пръстта, аз почитам Ео. А когато виждам огън, си спомням топлината и трепкането на пламъците по кожата Мустанга, докато лежахме в нашата килия от сняг и лед.
Оглеждам празната стая, която не мирише ни на листа, ни на почва, а на кардамон. Стаята е твърде обширна за моя вкус. Твърде разкошна. Стените са украсени със слонова кост. Има сауна. Масажен салон в съседство със Стая за наслади. Има комКресло, легло, малък плувен басейн. Ceга това са моите покои. В един дейтаФайл виждам, че ми е отпусната стипендия от петдесет милиона кредита, за да избера помощниците си. Още десет милиона са ми оставили да си населя харема. Това е цената, която ми плащат, задето предадох приятелите си. Не е достатъчно.
Погледът ми сега пада върху Розовата, изтегнала се на леглото. Гола е, покрита само с одеяло. Аз го метнах върху нея, за да прикрия тялото й - когато я видях за първи път, се сетих за клетата Евей. Но колкото повече гледам това ново момиче, толкова по-трудно ми е да си спомня Евей, да си спомням Ео или Мустанга. Розовите са за това - да ти помагат да забравиш. Толкова ефикасно, че ти помагат да забравиш и собственото им окаяно положение. Когато тя остарее, от персонала на Цитаделата ще я продадат на някой изискан бордей. Още няколко бръчки - и ще я продават все по-надолу и по-надолу по стълбицата, докато вече не остане какво да дава. Това се случва с мъжете. С жените също. И започвам да осъзнавам, че се случва и със Златните.
Розовата ме подканя да отида при нея. Да й позволя да утеши всички мои болки. Не й отговарям. Присядам на ръба на перваза, ръцете ми мачкат коленете и чакат. Бръсначът ми не е у мен. Коридора навън го охраняват Обсидиани. Стъклото на прозореца няма да се счупи от нещо, което имам на разположение, но не се тревожа. Седя и наблюдавам бурята, усещам как тя кипи у мен.
Вратата изсъсква и се отваря. Обръщам се и усмивката е цъфва на лицето ми.
-Мустанг, аз...
През вратата се промъква сдържан Розов мъж с бяла коса и очи, които биха сломили стотици сърца в Ликос. Сега сломяват и моето. Сгреших.
- Кой си ти? - питам.
Мъжът оставя ониксова кутийка на леглото ми, пред Розовата.
-От кого е? - питам настоятелно.
-Ще видите, домине - отговаря той и протяга изящно ръка на Розовата, която, объркана, я поема и го последва вън от стаята. Вратата се затваря. И аз съм не по-малко объркан oт Розовата. Втурвам се към кутийката, отварям я и намирам вътре малък холоКуб. Задействам го.
Появява се сияещото лице на Мустанга.
- Прикрий се - казва тя.
Токът угасва и вратата, естествено се заключва. Стаята потъва в мрак. Мълния раздира облаците навън, еква гръм. И аз чувам нещо. Вой. Не е вятърът.
Още една мълния присветва и той се появява - носи се из свирепата буря като най-грозния ангел, който някога небесата са изсирали. Раменете му са заметнати с вълча кожа и тя плющи на вятъра. Черният му метален шлем изобразява вълча глава, той е въоръжен до проклетите си зъби.
Севро е дошъл и е довел приятели.
Мълния. Отново гръм и този път светкавицата огрява познатата усмивка-рана и осемте убийци, носещи се зад него. Общо деветима Виещи. Дребни и жестоки малки дяволи, които чакат в тъмното, а припукващите електрически заряди на бурята очертават силуетите им. Дългоногата Куин също е там.
Хлътвам в сауната, щом Севро докосва стъклото с пулсЮмрук, след като задейства полеЗаглушител, за да попие звука. Стъклото се пръсва навътре. Изкривеният вой на бурята влита
подире им, докато късовете се сипят по застлания с килим мраморен под. Вятърът плющи в чаршафите и гоблените ми. Един по един те коленичат - дундестото Чакълче, жестоката Харния, дългучът Клоун с откритото лице и всички останали.