- Приятели! Станете! - изревавам аз. - И без това сте дребосъци!
Те се смеят и се изправят. Чакълчето и Клоуна се втурват напред и заваряват металната ми врата с плазмаФакели.
От клюнестия нос на Севро капе вода, когато той кима и среща ми и шлемът му се разтваря в бронята. Ниска подстрижка във формата на дракони. Мълчалив и преливащ от присмех той държи в другата си ръка грамаден тежък чувал. А когато ходи, се движи с презрение към тази ниска гравитация. Все едно тя е само за кучките и тъпаците.
- Господарю Жътвар! Мязаш на фръцлива Феичка в този будоар. - Севро театрално ми се покланя със замах, след ката оставя чувала в нозете ми. - Може би тъкмо затуй Мустанга бе убедена, че си в отчаяна нужда от кръвогадната ти глутница!
- Тя ви е докарала тук от Периферията?
- Всички ни - отвръща Куин. - От няколко седмици изчаквахме тук в пълна готовност. Трябваха й бойци, за които е сигурна, че няма да са лоялни към Суверена.
Застрахователна полица. Не мога да повярвам, че някога съм се съмнявал в нея.
Няма такъв свят, в който Мустанга би помогнала да убият баща й. По време на разговора си със Суверена разбрах, че точно това трябва да е първопричината тя да е тук - да се внедри в семейството на Суверена така, както аз се внедрих сред Златните. Когато Мустанга влезе в нейните покои, аз си спомних как преди дуела тя спомена, че си има собствени планове. Сега най-сетне всичко си застава по местата. И двете са играли своя собствена игра, но аз помогнах Суверенът да си разкрие картите.
Тя не се тревожеше, че аз зная нещо - иначе защо да играем играта? Ала щом Мустанга влезе, парадигмата се промени. Суверенът трябваше веднага да приключи с играта. Но гордостта й бе по-силна от нея.
Колкото до Мустанга, проумях, че е с мен, щом извади от джоба си златния пръстен с кон - моят подарък, и го сложи на пръста си. В този миг сърцето ми подскочи и разбрах, че тя ще намери начин да ни измъкне от това.
-Севро! - Усмихвам се и му стисвам ръката. - Нашият АрхиГубернатор е...
-Знам. Мустанга ни осведоми.
-Ела тук, върлинест дяволе! - Куин излиза пред другите, обвива с тънката си ръка кръста ми и ме целува по бузата. Тя ухае като у дома. Липсваха ми тези хора! Вятърът вие, когато прониква през нашия полеЗаглушител. Бионичното око на Севро блести неестествено на бледото му лице. Куин ми е донесла гравиБотуши, абаносови на цвят. Нахлузвам ги.
- Мустанга може да ни е докарала от Периферията, но не сме дошли заради нея. Не сме дошли заради Август. Заради теб дойдохме, Жътварю! - изръмжава Севро. Куин се мръщи, когато Севро се изплюва на хубавия килим. - Видяхме какво стори на Касий. И искаме онова, което се опитваш да постигнеш.
- А то е? - питам, меко казано объркан.
- Каквото клетите убийци винаги искат. Война! — изръмжава той. - И всичката плячка, която тя може да докара.
- Ами баща ти? Сега той заема висок пост.
- Фичнър е лайноядец! - подсмихва се той. - Той си постла. Да го оставим да си поспи там, докато опожаряваме къщата.
- Е, щом искате война, щом искате плячка, по-добре да се размърдаме! АрхиГубернаторът е тоя, дето има армия.
Куин кимва.
- А Рок е там долу. И Такт.
- Такт... - мърмори Севро, макар и да знам, че ехидната усмивка на лицето му е за Рок. Той поглежда Куин и очите му за един кратък миг стават тъжни, а после нагласява бронята cи.
- Та значи, какъв е планът? - питам аз, докато нахлузвам гравиБотушите и поемам бръснача, който ми подхвърли Чакълчето.
Севро и Куин се споглеждат и се разсмиват.
- Мустанга ще докара кораб. Тя каза, че останалото ще го измислиш ти - отговаря Куин.
И точно тогава вратата зад мен се разтреперва и върху нея просветва разширяваща се зеница от нажежен до червено метал. Нахлузвам ботушите и междувременно забелязвам нещо. Чувалът, захвърлен от Севро на пода. Той шава.
Севро ми се усмихва. Познавам я аз тази усмивка.
- Севро?
- Жътвар?
- Какво си направил?
- Мустанга ни донесе пакет. Достатъчно е просто да кажем... - Куин се ухилва до рамото ми - че не е готвачката им.
Отварям ципа на чувала и зяпвам.
- Ти луд ли си? - питам го.
Той само надава вой.
18. КЪРВАВИ ПЕТНА
Някога баща ми ми каза, че един Пъклолаз не може да спре. Спреш ли, и сондата ще заяде. Горивото изгаря твърде бьрзо. Може да не изпълниш квотата. Никога не спираш, само сменяш свредела, ако се нажежи от триенето. Предпазливостта е на второ място. Използвай инерцията си, набраната сила. Затова ние танцуваме. Преобразяваме движението в още движения. Чичо Нарол винаги ми казваше да спирам. Грешеше. Толкова много части за сонда съм похабил заради него.