Но пък Нарол живя по-дълго от баща ми, та сигурно има право.
Моите Виещи изскачат с мен през прозореца и не спираме, когато се гмурваме в черната буря. Падаме свободно, пронизваме облаците, без да използваме гравиБотушите. Като черен дъжд, изсипващ се е писък върху земята. Аз съм първи. Усещам ги зад гърба си. Моите Виещи. Кислородът отначало е разреден. Сдържам дъха си. Очните ми ябълки почти измръзнат в орбитите. Потичат сълзи. Тялото ми трепери, докато студеният вятър ме ръфа.
Сега използваме гравиБотушите, за да пресечем над Цитаделата. Заобикаляме сред облаците, за да не ни забележат.
Долу има вили. Сгради, градини и паркове. Казарми и площади със статуи. Един цепоКрил прорязва небето. Приплъзваме се зад шпил и се залепваме там като паяци, докато скенерите ни съобщават, че е преминал. Треперя сред облечените си в броня приятели. После политаме отново надолу. На километър от вилата. Сега Бурена носи подаръка на Севро. Метнал го е и гърба си и тежестта малко го тегли надолу.
Кацам на стената, обграждаща вилата и отделяща я от останалите дворове, където други знатни семейства се спотайват в страх какво ли ще донесе нощта.
Сега, когато сме по-ниско до земята, е по-топло. Виещите накацват около мен - върху стената приличат на гаргойли. Мрак покрива двора на вилата.
- Подранили ли сме? - чудя се. Няма никакви признаци на бой. Но лампите не светят.
- Или сме закъснели - додава Севро, - ако са ги избили в леглата.
- Те не са тъпаци - казвам. - Не биха чакали да ги убият. Това е, за да изглежда сечта като дело на Белона. Суверенът не би искала да я намесват. - Но какво изобщо значи това? Белона биха дошли със Сиви, Обсидианови, Златни и въпреки цялата им прехвалена чест щяха да изтребят до крак жените и децата с всички средства на тяхно разположение. Ако си махнеш крака от гърлото на врага, то губиш могъществото си, а те са останали могъщи стотици години.
Изтреблението обаче ще е безшумно. Суверенът може да контролира Цитаделата, но хаосът би привлякъл нежелани очи, нежелани променливи величини и това би я накарало да изглежда слаба. По-добре да оставиш деянието да се извърши. По-добре да кажеш, че са го сторили Белона, пък каквото ще да си мисли някой. Щом Августовци са мъртви, какъв е смисълът да ги оплакваш? Така мислят Златните. Но ако те са живи и са избегнали изтреблението... Е, това е съвсем друга работа.
- Куин... - Привеждам се по-близо, за да чувам шепота й.
- Много ясно се виждаме. Ако имат оптика, ще ни забелележат върху стената. - Тя посочва покрива. - Можем да нахлуем оттам. Да се спуснем надолу етаж по етаж. - Долавям тревога в гласа й.
- Ще вземем Рок - казвам. - Обещавам! - Потупвам я по ръката. - Севро, колко време остава, докато дойде совалката?
-Мустанга е точна! - отговаря Севро.
Разкършвам врат и разтърквам между пръстите си дъждовни капки.
- Per aspera ad astra.
-През тръните към звездите - киска се Севро. - Ти, префърцунен пръдльо малък! Omnis vir lupus.
Всеки е вълк. Виещите се ухилват един на друг и изхвърчаваме от стената.
Кацаме на покрива. Тишина и мрак. Бурена остава на високата стена с подаръка на Мустанга, който се гърчи в чувала. Хищници, ние крачим по керемидите и се вмъкваме двама по двама вътре във вилата през един прозорец на седмия етаж. Мястото е комплекс. Десетки стаи. Седем етажа. Из всички тях струят фонтани. Бани. Мазе. Сауни. Значи инфрачервените им уреди не вършат работа. Твърде много гореща вода тече по тръбите. Тук е тихо като в крипта.
Промъкваме се и проверяваме спалните, струим като вода един край друг, също като в Института. Севро и Паламидата ни водят като призраци и разузнават. ГравиБотушите са деактивирани, за да не се чува жуженето. Не се вижда Жива душа. Всички стаи са празни, леглата неоправени- включително и това на АрхиГубернатора. Августовци не са тук. Къде са тогава?
Те не разполагат с никакво военно въоръжение освен брони и бръсначи и няколко пулсЮмрука. Телохранителите бяха ликвидирани още преди да се върнат във вилата. Август и свитата му не биха могли да изкатерят стените. Може би отлетели с гравиБотуши? Но щяха да ги забележат! И да ги отстрелят. Ние се вмъкнахме вътре само защото не ни очакваха.
- В плен? - пита Севро.
Не. За Преторианците тази вечер добър е само мъртвия Август.
Пук!