Споглеждаме се. Току-що се е включил полеЗаглушител. Голям. Ние сме в него. По всяка вероятност целият вилен комплекс е вътре. Нещо ще се случи. Поглеждам през прозореца и виждам сянка да прекосява градинската поляна. Три сенки в дъжда. Привеждам се бързо и давам знак на Севро. Преторианци. Призрачни наметала. Сърцето ми така се блъска в гърдите, че ребрата ми трещят.
Той отива до прозореца и се готви да скочи навън и да ги избие. Дръпвам го назад.
- Какво правиш, по дяволите? - прошепвам.
Той гледа навъсено.
- Искам да убия някого.
- Още не, да му се не види. Не сме войска!
На седмия етаж няма никой. Слизаме надолу по мраморно вито стълбище. Смазаните им брони тихо поскърцват и звукът отеква надолу в просторната шахта. Виждаме мрамора на първия етаж на повече от сто стъпки под нас, но не усещаме никакво движение. Първата кръв откриваме на шестия етаж -тя се процежда навън от сауната. Отварям вратата, сърцето се е качило в гърлото ми и тупти, готов съм да съзра осакатени Златни. Гледката е още по-тъжна.
Повече от двайсет Розови, Кафяви и Виолетови са решили да се скрият в това помещение. Белона и Преторианците са ги открили. И са ги избили. Причудлива гледка. Всяка смърт е толкова чиста. Прободни рани в черепа. Личи си колко малък шанс са имали тези клети слуги. Златните са ги изтрепали като добитък. Търся като обезумял сред тях и се надявам да не я открия. Моля се. Няма я тук... Теодора трябва да е с другите.
Изпълва ме студена ярост. Усещам как тя се процежда във Виещите.
Първия мъртъв Златен откриваме в стълбищната шахта долу на петия етаж. Стар рицар от моя Дом. Не е умрял красиво. Попадаме на мъртвец по-нататък до един гравиАсансьор. Паднал е, като че е бранел асансьора, докато другите са се спускали.
През прозореца мярвам Августов улан - момичето, което подиграваше на уменията ми с бръснача в совалката на идване. Тя изтичва от къщата към градината. Един силует изплува от мрака. Златен Преторианец с украса от пурпурни ресни и черната броня я подгонва. Двама Обсидиани на Белона я виждат и я карат да се обърне право срещу преследвача си. Той я убива с един замах.
Нищо не може да се направи. Смъртта й настъпва толкова бързo - както се задъхва, бои се, тича и изведнъж пада разсечена на две на земята.
- Тези Преторианци не си играят с храната си - измърморим Севро. Куин ме поглежда, очите й забелязват липсата на предпазна броня или шлем. Тя ми предлага собствения си. Не и обръщам внимание.
- Дароу, не сме дошли чак дотук да те видим как умираш от цицина на главата.
- Зарежи - казвам й. - Ако ти получиш и само цицина по главата, Рок ще стъкми хиляда кръвогадни стихотворения!
- Задръж си шлема, Ку - моли я Севро. - Па ако ще и само заради това, че мразя стихове!
Оставям взетия си назаем бръснач да се плъзне в дланта ми и се придвижвам през етажа. На вратата на всяка стая кръвта ми кипва. Очаквам да открия трупа на Рок, да съзра обезобразеното тяло на Виктра.
Пред стълбището към четвъртия етаж Севро вдига ръка ми посочва да мина напред. Придвижвам се към него заедно с Куин и поглеждам надолу. В кръглата шахта на стълбищет се надига прах. Под него, на площадката на долния етаж, с движат сенки. Но шум не се чува. Севро се навежда, поставя една отломка на ръба на перилата и ми прави знак да гледам. Виещите се скупчват наоколо и вперват очи в нея, а аз се вцепенявам. Макар и да няма звуци, отломката леко се поклаща.
Вибрации в сградата.
Преди Севро и останалите да успеят да ме спрат, прескачам перилата и изфучавам надолу по центъра на витото стълбище със скорост, десет пъти по-голяма, отколкото би позволила притеглянето на този спътник. Пук! Навлизам в територията на втори полеЗаглушител и звуците на войната отекват над мен. Разтърсващи взривове, крясъци, горелки, съскане на унищожаващи куршуми, пулсоръжия, бръщолевещи като слабоумни призраци. В мига преди да се приземя, дръпвам гравиБотушите си и спирам рязко. Стоварвам се върху мрамора и завъртам бръснача около главата си в смъртоносна примка. Четирима Сиви Преторианци умират. Осем тупвания по земята. Призрачните им наметала се разпадат като тънък скреж по прозореца под полъха на жарко дихание.
Тела, разхвърлени из коридорите. Отломъци. Огньове. Сиви и Обсидианови преследват Златните от рода Август. Шестима Сиви надвиват двама Златни с релсоПушки, магнитните муниции се врязват с писък в егидите, накрая те се претоварват, хлътват навътре и поглъщат левите ръце на Златните. Заряди се набиват в пулсЩитовете, покриващи телата им, и претоварват електрическите вериги. Сивите се плъзват напред с отработена прецизност и прострелват в упор Златните в покритите им е шлемове глави. Най-добрата броня в Слънчевата система се огъва навътре и мъжът и жената издъхват. Сивите се обръщат, вземат ме на мушка с пушките си и моите Виещи се спускат като каскада около мен. Черните им егиди пулсират върху проторите, покриващи левите им ръце до лакътя. Те блокират Вечния огън. Севро се измъква от строя, а след него и Куин. Като призраци те ту изникват пред погледа, ту се изгубват, движат се като две еднакви струи дим. Някак се озовават сред Сивите, а после отново застават до мен, преди ония да паднат.