Върху нашия строй се изсипва още оръжеен огън и едва ми отнася главата. Скривам се зад бронираните си другари. Ужасът пулсира в цялото ми тяло. Един Сив изскача в коридора и изстрелва по нас микроСнаряд. Трийсет миниатюрни риби политат като ято стършели. Паламидата и Гнилогърбия разпиляват ятото с пулсЮмруците си. Из коридора се раздипля завеса от син огън. Второ ято бомби приижда с вой след първото. Куин отклонява енергията към своя гравиЮмрук и стреля по ятото бомби точно преди да улучат. Те се отклоняват обратно по посоката, откъдето са дошли, уцелват отряда Сиви и се взривяват.
Тук вътре няма да оцелеем дълго. Нищо няма да оцелее, решавам аз, когато виждам трима Обсидианови на Белона да нахлуват с големи скокове, следвани по петите от Карн ау Белонa. Някои от приятелите ми ще загинат на този етаж, ако се бием с всички, които излизат насреща ни. Има и по-добър начин. По-хитър.
-Севро, пробивай дупка! - изкрещявам и посочвам седем етажа по-нагоре от централния отвор на стълбището. Той стреля натам с пулсЮмрука си и около нас заваляват каменни отломки, задържани във въздуха от гравиЮмрука на Куин. Севро отново стреля, през пробойната нахлува вода и се завихря в гравитационния купол, създаден от Куин. Изправям се и крясвам:
- Към мен!
Издигаме се нагоре и напускаме хаоса, преди Преторианците да ни нападнат. Спирам двеста метра над вилата. Вятърът плющи. Когато се гмурнах надолу към първия етаж, нямах план. Мислех само за приятелите си. Сега зная, че ако се бием аз и Виещите ще бъдем убити. Оставям бръснача си кротко, да се навие над китката ми. Нареждам на Виещите да направят същото и навлизам с рев в мрака.
- АЙЯ! - Виещите се скупчват около мен, нервни, докато се реем без прикритие над вилата. Бурята ни засипва с пластове дъжд. - АЙЯ!
Орда Преторианци изключват призрачните си наметала край топлите извори и лагуната, където температурата на водата удавя в хаос инфрачервените лъчи. Двама Преторианци изхвърчават като ракети над градината през боровете. Единия е Опетнен. Той долита по-наблизо, прицелил своя йонЮмрук в главата ми.
- Разкарай това нещо от кръвогадното ми лице, пале Опетнено! Не познаваш ли кой те превъзхожда? - Една Златна Преторианка се присъединява към него. Не я разпознавам. Шлемът й - змия - се прибира в доспехите й в пурпур и черно, по-лъскави от тези на Обсидиановите. Лице, изсечено и безмилостно като острие на секира.
- Варга, спри! - отсича тя. Опетненият сваля оръжието. Шлемът му се прибира в преторианската му броня и откривам, че Варга е жена. Обсидианова, с две стъпки по-висока от мен, с племенна татуировка на череп, която изцяло покрива бледото й лице. Бяла коса се развява зад нея. По лицето й има повече белези, отколкото аз имам по цялото си тяло.
- Абаносово куче! - крясва Севро. - Ако пак изръмжи, ще я застрелям!
- Вие ли бяхте отрядът на стълбището? - Златната ни оглежда, не знае какво да си мисли за мен и моите Виещи. -Вие избихте моите Сиви.
- Не оплаквай Сивите - казвам. - Те вдигнаха ръка срещу мен.
-Защо си тук? - Тя бърше дъждовните капки от лицето Суверенът те затвори в стаята ти за през нощта. Ти ли си отговорен за спирането на тока?
-Моята работа са работите на Суверена. - Тя не може да си позволи да не ми повярва.
Поколебава се за миг и разбирам, че има оптика в очите си. Проверява база данни.
- Лъжец!
Оръжието на Опетнената отново се надига.
-Ти знаеш кой съм аз, Преторианке- заявявам с всичкия ми авторитет, който успявам да събера. - Знаеш и че не съм в списъка ти за убиване. Имам имунитет.
Отменен е.
- Тогава ме отведете при Айя.
- Айя не е тук.
- Не ме лъжи.
Оптиката й проблясва в ирисите, когато тя получава дигитална команда.
- Елате с мен.
Кацаме върху бели камъни и следваме Преторианката през и дърветата към лагуната, където свършват топлите извори.
- Какво правиш? - шепне Севро на ухото ми и оглежда Варга. Показва на жената кръст със среден пръст, преметнат над показалеца.
- Използвам връзките ти.
Айя стои сред градината, обградена от Белона - двама са Златни, останалите - Обсидианови. Само една е Опетнена -Варга. Лагуната извива филизи от пара около раменете на Рицаря Протей. Тя гледа безстрастно водата като дете, взряно в лагерен огън в очакване на цепеницата да прегори по средата.