- Кръвогадно проклятие, какво има в чувала?
Отварям го и измъквам отвътре като току-що хванат заек наследника на Утринния трон. Ръцете и краката на Лисандър са вързани внимателно, а устата му е превързана с копринен шал, за да не вдига шум. Развързвам го.
- Здравей, Айя - казва той.
Айя се хвърля към него. Дръпвам го назад.
- А! А! - Допирам бръснача си до шията на момчето и го оставям да се увие около нея точно както любящият Оракул се увил около китката ми. Айя замръзва на място. Преторианците й наблюдават кротко - черните шлемове и пурпурни наметала ги превръщат в сенки. Малцината Белона пристъпват няколко крачки напред. Айя им махва да отстъпят.
-Ако още някой е мръднал, ще го заколя! Как те хванаха, Лисандър? Твоите стражи...
- Мустанга беше - казва той. - Дойде да ме поздрави. Разряза прозорците ми и ме даде на Виещите.
- Пострадал ли си?
- Твоят ред да говориш приключва - намесвам се аз. - Ще пуснеш членовете на моя Дом да излязат от вира. Ще ги оставиш да се качат на совалката, която извиках и лети насам. Ще наредиш на цепоКрилите и на изтребителите в небето и в Космоса над Луната да я пропуснат. Или аз ще наредя на моите Виещи да убият момчето.
- Ти обеща да закриляш Суверена - прошепва Айя. - И постъпваш... така? Той е момченце! Безпомощно!
- Това е част от играта - заявява съвсем сериозно Лисандър. - И ти я играеш, Айя. Всички сме на борда.
- Виждаш ли, че той не е толкова безпомощен като прислужниците, които ти изкла тази нощ - отвръща Куин. - Не толкова, колкото изпепелените от баща ти на Рея. Но той е от вашите. Затова, естествено, ви е грижа.
- Ти си готова да избиеш едно семейство, за да подсигуриш безопасността на своя Суверен - казвам аз ледено. - Аз съм готов да убия дете, за да подсигуря безопасността на своите приятели. Проговориш ли още веднъж, ще му отрежа лявата ръка.
Тя знае, че бих убил момчето.
Аз - че не бих. Аз не съм Карн. Не съм Евей или Хармъни, каквото и да съм накарал да си мислят тези Златни. И затова дори и да поискат да докажа, че не блъфирам, аз ще се спра. Бездруго в мига, в който му взема живота, те ще избият всички, които познавам. Убийството ще е напразно.
Точно затова изграждам репутацията си на убиец - като средство за постигане на целта ми в такива ситуации. Ако познаваха душата ми, те щяха да избият приятелите ми един до един. Това е хазарт.
Аз залагам на два вида гордост. Първата е, че Суверенът няма да ми позволи да убия единствения й внук, когото е oбучавала от детинство да заеме нейното място, когато му дойде времето. И вторият вид гордост - дълбоко в душата си тя вярва, че ако Август и семейството му днес избягат, няма да е голяма загуба. Тя притежава и волята, и средствата да ни преследва до всички краища на Системата. Защо да иска да докажа, че не блъфирам, и да рискува внукът й да умре? Зная го от начина, по който е убила баща си - не направо, а едва след като си е спечелила подкрепата на всичките му бивши последователи, едва след като те са я помолили да въстане срещу невъобразимия тиранин и да поеме управлението вместо него.
Жена като нея притежава търпение. Ако Суверенът ми бе наредила да сторя най-ужасното, на което съм способен, ако бе изкрещяла да убия момчето и да си поема последиците, това ще е проява на безразсъдство. Безцеремонна и груба демонстрация на власт, сякаш казва: „Вземи моя внук - на мен не можеш да ми навредиш!“. Не, вместо това тя ще се престори на слаба, ще ми позволи да постигна тази победа, а после ще прати гибел и разорение на мен и на моите близки. Добре. На тази игра ще играем друг път.
Горе в небето изревава кораб. Щъркел - построен за превоз на хора в звездни Черупки до пунктовете за изстрелване, но докато набира височина, се влачи по-бавно и от точеща се нагоре по хълма меласа. Люковете на трюма се отварят двеста метра над нас, според нареждането ми. Докато момчето е у нас, скоростта на кораба никак не е важна. Разбира се, Мустанга го е планирала.
-Сега ще доведем нашите хора, Айя. Уведоми своите, че не бива с нищо да ни попречат.
Айя само ме гледа втренчено с поглед на пантера, на която се подиграват в зоологическата градина, поглед ням и ужасен, сякаш се мъчи да накара решетката помежду ни да се изпари.
-Севро, Паламида, проверете вилата. Вижте дали някой е успял да оцелее. - Те хукват нататък. - Куин, пази момчето. Останалите, изкарайте АрхиГубернатора и свитата му от вира.
-Ще ти се наложи да отзовеш цепоКрилите - казвам на Айя. Те примигват в мрака на километри над нас, - Ако се вдигне много шум, цялата тази история ще се превърне за всички ни в кошмар. Суверенът избива род... ала родът избягва! Какво подлярско доказателство за нейната алчност, за нейното безсилие! До какъв провал може да доведе това! - Усмихвам й се самодоволно. - Боя се, че някои родове като нищо могат да се сплотят около оскърбения род! Някои може да се изплашат, че и тях ще ги унищожат така, и ще угаснат като свещи в нощта. Какво ще стане тогава с окаяния Рах Solaris?