Куин стои до мен и пръстите й току посягат към оръжията й, докато Айя изпълнява нарежданията ми. Все тъй придържам с ръка момчето, докато другите Виещи цопват във водата и изплуват с членовете на Дом Август, вкопчили се в тях, подгизнали и гълтащи жадно въздуха - едни официално облечени, други в доспехи, повечето - без шлемове. Явно са си делили кислорода.
Август се е хванал за гърба на Харпията, Чакала стиска ръката на Клоуна. Плиний е увиснал на краката му. Къде са приятелите ми?
Виещите натоварват оцелелите в търбуха на щъркела, реещ се високо горе, и се връщат за останалите. Следващата, която изваждат, е Виктра. Тя е без шлем и е ранена в шията. Но стиска бръснача си, сякаш точно той я е издигнал нагоре. Очите й гневно се стрелват към събраните Преторианци и когато ме откриват, заблестяват срещу моите като късове кремък. Яростта й стихва за миг и мярвам радостна усмивка, после тя угасва и Виктра се провиква:
- Ще запомня всички ви с голяма радост! - Тя се разсмив налудничаво. - Като се почне с тебе, Айя ау Грим. Ще си направя палто от твоята кожа!
Тя изчезва в търбуха на кораба горе. Следващият изваден е Рок. С него е Теодора. Тихо шепна благодарствена молитва! Куин ме докосва по рамото и му махва. Щом я вижда, слабичкото му лице разцъфва в усмивка. Мен дори не ме забелязва. А после и той изчезва в задната част на кораба. Скоро Паламидата идва при нас от къщата заедно с неколцина оцелели, на които помага - сред тях са двамата Телеман и Такт, който кърви от десетина пробойни в златната му броня. Смело се е отбранявал.
- Дароу? - провиква се той. - Побъркано копеле такова! -Вижда внука на Суверена и се разкикотва радостно. - Да си умреш от смях! Да си умреш! Дължа ти почерпка, драги ми господине... - Гласът му заглъхва, докато той се издига в небето, макар и да успява да скръсти пръсти и да ги размаха към Айя.
- Такт! - прошепва Лисандър. - По-висок е, отколкото в холото.
- Това са последните - казва ми Севро.
- Кажи на господарката си, че ние от Марс не се прекланяме толкова лесно - казвам на Айя.
Дъждът плющи помежду ни. Капе по черното й лице, зловещите й очи горят в нощта. Тя нарушава наложеното й от мен мълчание.
- Точно това каза Губернаторът на Рея, когато моят Властелин на пепелта дойде да потуши въстанието му. - Гласът й сякаш не е нейният, сякаш някой говори чрез нея. - Той погледна слабия мъж, когото бях пратила заедно с армадата, разсмя се и попита защо трябва да се преклони пред мен, кучката отцеубийка, щерка на мъртъв тиранин!
Суверенът говори на Айя на ухо по комуникатора й, а Айя повтаря думите. Кръвта ми се смразява.
Губернаторът на Рея седеше на Ледения си трон в прочутия си Стъклен дворец и попита един от моите слуги: Кой си ти, та да вдъхваш страх на мъж като мен? На мен, потомъка на семейството, изваяло рая от един спътник, на който някога нямало нищо освен ад от лед и камък? Кой си ти, че да ме караш да се прекланям? И тогава той удари със Скиптъра си Властелина на пепелта ето тук, под окото. Върви си на Луната. Върви си в Ядрото. Крайните предели са за създания с по-здрав гръбнак. Губернаторът на Рея не се преклони. И сега от неговия спътник е останала само пепел. От семейството му - само пепел. От него - само пепел. Затова бягай, Дароу ау Андромед. Бягай у дома си на Марс, защото моите легиони ще те последват до края на тази Вселена!
- Надявам се - отвръщам.
- Имаш една разменна монета - напомня ми Суверенът чрез Айя. - Моят внук ти осигурява безопасното преминаване. Ако той умре, ще затрия кораба ти в небето. Похарчи го разумно.
Защо ми казва нещо, което вече знам?
- Време е за тръгване, Дароу. - Куин се обляга на рамото ми и поставя ръка под кръста ми, сякаш за да ми напомни, че не съм сам. Кимвам й. Тя прикрива оттеглянето ми, докато се издигам нагоре заедно с момчето, около чиято шия проблясва бръсначът.
Куин оглежда предпазливо Преторианците и се издига след мен. Имал съм една разменна монета.
Какво искаше да каже с това Суверенът? Дали ми напомняше, че мога да я похарча само веднъж? Да убия Лисандър само когато ме притиснат до стената? Тогава, разбирам защо Айя гледа издигащата се над земята Куин така, както котка гледа мишка.