- Айя, не! - провиква се Лисандър.
- Куин! - изкрещявам аз.
Само за миг Айя се стрелва напред, по-бърза от която и да е котка, и сграбчва Куин за косата. Куин, обезумяла, завърта бръснача си, за да отблъсне великанката. Ала много се забави. С лявата си ръка Айя удря главата й в земята. Пробива слепоочието й. Брониран юмрук срещу кост. Четири пъти, преди да успея да примигна. Краката на Куин ритат и треперят и сгърчена от спазми, тя се свива на кълбо като умиращ паяк, Айя се отдръпва и ме гледа с усмивка.
19.
ЩЪРКЕЛ
Те знаят, че действам прибързано. Това е примамка. Тя е въдицата. Ако захапя стръвта и нападна Айя, те ще вземат Лисандър. Ще използват частицата от секундата, в която моят бръснач е далече от него, за да ме зашеметят или убият. Чувам как зареждат оръжията зад гърба ми и не отделям бръснача от гърлото на момченцето. Сълзите размазват образа пред очите ми, докато се рея безсилен. Тръсвам глава, докато агонията разтърсва Куин. Не мога да я зарежа. Насочвам ботушите си обратно и се връщам да я вдигна от земята. Но преди да съм я стигнал, още един Златен профучава край мен от висините -този е без броня, - грабва я от земята и я понася нагоре.
Чакала.
Стрелвам се в дъжда нагоре към люка и се приземявам вътре в щъркела. Ботушите ми издрънчават на металната палуба, коленича и бутвам Лисандър напред в търбуха на кораба към Севро. Момчето се пльосва на колене. Няколко десетки подгизнали Августовци зяпват насреща ми. Обръщат очи към момчето. Чакала влиза след мен, непохватно прихванал Куин с една ръка.
Корабът се издига, вратите се затварят зад гърба ни и свистенето им заглушава какофонията на вятъра и рева на двигателите. Рок разблъсква останалите и вперва очи в мен, после погледът му се мести към Чакала и Куин, а силите го напускат с всяка изминала секунда. Чакала полага нежно Куин на пода изува неудобните гравиБотуши, взети назаем от някой Виещ.
Устните на Рок се размърдват, но от устата му не излича нито звук.
- Тя дали е... - прошепва той най-сетне.
- Има ли Жълти на борда? - пита ме Чакала. Поглеждам Харпията.
Посочвам й към главните каюти.
- Намери Мустанга. Питай я.
Тя хуква.
- Аптечката! - подвиква сопнато Чакала, докато опипва пулса на Куин. Проверява зениците й. Никой не помръдва. Веднага! - Рок се надига с препъване и тръгва да я търси. Чакълчето я откача от стената и му я подхвърля. Той я донася на Чакала. Мислите ми пращят като статично електричество и гледам втренчено Куин, когато нов пристъп разтърсва тялото й и от носа и устата й се изтръгва нечовешки звук. По лицето на застаналия до мен Рок не е останала и капка кръв. Ръцете му безпомощно се протягат към любимото момиче, сякаш само с волята си би могъл да поправи счупеното - ала вътре в себе си той знае, че е безсилен. Свлича се на колене.
Чакала отваря аптечката и рови из съдържанието й.
Ръката му се движи уверено из приспособленията вътре, докато напипва сребърна пръчка, не по-голяма от показалеца ми. Грабва я и активира уреда. Той зажужава тихо и излъчва бледа синя светлина.
- Трябва ми нечий дейтапад. Електромагнитният импулс изпържи моя. - Никой не помръдва. - Момичето ще умре! Дейтапад, кръвогадно проклятие! Веднага!
Подавам му своя. Той не ме поглежда, макар и да се забавя миг, когато вижда ръцете ми - тях не можеш ги обърка.
- Благодаря, че ни отърва, Жътвар - казва той припряно.
-Благодари на сестра си.
Лисандър става и идва при мен. Гледа безмълвно, в очите у няма сълзи. Чакълчето и Клоуна са приседнали на пети. Никой не докосва Рок, макар да го поглеждат - ръцете им стискат колене или бръсначи и шепнат каквито молитви за късмет шепнат Златните.
Чакала прокарва сребърния магнито-резонансен скенер над главата на Куин и наблюдава холограмата по дейтапада ми. Изругава.
- Какво става? - пита Рок.
Чакала се колебае.
- Има мозъчен оток. Ако не можем да овладеем налягането, ще имаме проблем. - Той рови из медицинската апаратура и измъква машина с прозрачен кабел. - Налягането ще лиши мозъка от нормално кръвоснабдяване. Кръвоносните съдове ще се свият от отока и мозъкът ще пострада от глад.
- Тя ще умре ли? - питам.
- От отока - не - отвръща Чакала. - Не и ако мога да изтегля течността и освободя налягането, докато нараства. Но ще трябва да наклоним главата й, за да може кръвта да протича през вратните вени. За да поддържаме кръвното налягане стабилно. За да й осигурим снабдяване с кислород. - Той поглежда нагоре, толкова слаб и мокър, че ако не беше прашната коса, бих го взел за Червен, а не за Златен. - Ти си Чакълчето, нали? Намери й кислород. Дихателна маска е достатъчна, стига да не покрива лицето й над челото.