- Тебе не те познавам! - озъбва й се.
Виктра се дръпва.
- Извинявай.
-Какво чакаш, Жътвар? - пита той. - Още не сме излетели от тоя камък. - Тръсва глава. Последвам го и казвам на Виктра да доведе момчето на Суверена.
Двамата със Севро се изкачваме по една стълба и в тесния коридор към отделението за пътниците и пилотската кабина срещаме Такт.
-Ой, драги ми господине! - провиква се Такт, подпрял раненото си рамо. Мократа му коса е увиснала над смеещите се очи. Той вика, нехае за състоянието на Куин, - Другия път, като планирате нещо драматично, кажете ни, че ще идвате, та да не се напикаем в гащите!
Подминавам го.
- Не сега, Такт.
- Вечният досадник! - Той оглежда Севро. - Я гледай ти, я гледай ти! Гоблина. Ако въобще е възможно, ти още повече си се спаружил, драги ми господине.
Севро не се усмихва.
Влизаме в отделението за пътниците, където насядалите членове на семейство Август и Виещи закопчават предпазните си колани и се подготвят за излизане от атмосферата. Такт ни следва по петите.
- Здравейте, психари! - подвиква той на Виещите. - За мен е удоволствие отново да видя вашите дребни телца! Особено твоето, Чакълче!
- Яж лайна! - подхвърля Чакълчето, вдигайки очи, докато закопчава един от малките племенници на Август на седалката.
След като преминаваме през пътническия салон, Такт се накланя върху мен.
- Добри приятели да дойдат и да те спасят! Мислех си, че са разпръснати по Периферията.
- Бяхме - казва Севро.
- Какво ви докара обратно? - пита Такт. - Времето ли?
Севро не казва нищо.
Такт се разсмива въпреки многобройните дупки в бронята cи.
- Тъкмо каквито ти ги обичаш! А, Дароу? Приятели, които ще рискуват живота и телата си, за да са вечно в твоята сянка? - Той ме смушква, прекалявайки малко със закачливостта и ме изцапва леко с кръвта си. Стигаме до затворената врата на пилотската кабина. Такт удря рамото си в една преграда и прави гримаса. Севро се мъкне най-отзад.
- Как е рамото? - питам.
- По-добре от главата на онова момиче там долу. Куин беше, нали? Бързачката от Дом Марс. Айя добре я нашлака. Жалко. Нямаше да откажа да...
Севро изритва отзад Такт в топките - кракът му се забива в чатала достатъчно силно, за да огъне и метал. Удря с лакът, слепоочието му и му подкосява краката с бърза хватка от крават. Още три удара в ушите - и Такт се строполява на земята,Севро набутва коляно в раната на рамото му, притиска с ръка гърлото, с другото коляно - слабините на Такт, а свободната му ръка размахва нож над окото му.
- Само да кажеш още нещо за Куин, ще ти отрежа топките и ще ти ги набутам в очите!
- Брат ми винаги казваше... не изпускай от очи... топката -изгъргорва Такт.
Металната врата на кабината се отваря със свистене и Август изпълва рамката й. Той се взира надолу в разиграващата се сцена и точно тогава Виктра довежда Лисандър от задната част на кораба.
- Почти приключиха, господарю мой - казвам аз, прекрачвам Такт и Севро и влизам в кабината при АрхиГубернатора. След мен - и Виктра, само че тя настъпва Такт и забива пети.
- Примно свършена работа! - казва тя на Севро.
- Я се шлакай ма, краво!
- Кой е тоя малкият? - пита ме тя, когато влизаме в кабината и затваряме вратата.
Обяснявам й.
- Синът на Рицаря на гнева? Неприятен дребосък! Май не ме харесва.
- Не го приемай лично.
Пилотската кабина е по-голяма от стаята ми във вилата на Цитаделата. Внушителен брой лампи заобикалят креслата на пилота и на втория пилот. Мустанга е седнала отляво, а отдясно Синя жена пилот. Синята е подключена към кораба. Синя светлина сияе под дермата на лявото й слепоочие. Мустанга управлява с десница върху холографска контролна призма и разговаря бързо със Синята. През изпъкналия илюминатор се вижда реещата се в небето Земя. Зад Мустанга Август, Плиний и смешно приведеният Кавакс ау Телеман обсъждат възможностите ни.
Тихо е.
- Браво, Дароу! - казва Август, без да поглежда към мен. -Макар че можеше да избереш и по-добър кораб...
Мустанга се намесва:
- Какво става там отзад? Казаха, че някой е пострадал.
- Куин умира - пояснявам аз. - Трябва да я откараме в медПункт по най-бързия начин.
- Дори и когато излезем на орбита, ще сме трийсет минути по-назад от нашата флотилия - казва Мустанга.
- Вдигни скоростта.
Корабът се разтреперва, когато Мустанга и Синята го пришпорват.
- Планът беше добър - усмихва се ослепително Кавакс на Мустанга. - Добър план беше! Виргиния да се внедри в домакинството на Суверена. Също както когато беше малка! Онзи път, когато двамата с Пакс се скрихте в храсталака, за да подслушвате съвета на баща ти. Само че Пакс беше по-едър от храстите! - Смехът му гръмва и стряска мълчаливата Синя.