Мустанга посяга назад и го стисва над китката с длан по-дребна от лакътя му. Той се кипри като хрътка с фазан зъбите и се оглежда наоколо да види дали всички сме забелязали комплимента й. Тя умее да омайва мъже, по-едри от мечоци.
Любовта, изписана по лицето на мъжа, кара безразличието на Август да изглежда чудовищно. Още по-лошо - от мисълта за Чакала, убил сина на този мъж, ми се гади.
Мустанга ми хвърля едва забележим поглед, косата и вързана на тила, спомен от усмивка все още извива ъгълчетат на.устните й нагоре и сякаш забива юмрук в сърцето ми. За мен няма усмивка. А пръстенът с коня вече не краси пръста й.
Възцарява се продължително мълчание. Август се обръща и ме поглежда.
- Предполагам, че Октавия се е опитала да привлече и теб в своята котерия?
- Опита се.
- Да се шлака! На бас, че си я пратил да се шлака, а, момче? - тътне гласът на Кавакс. Той ме плясва по рамото, аз залитам и се блъсвам във Виктра. - Извинявай! - Той cе е изгърбил като парниково дърво, израсло твърде нависоко и затиснато от покрива. От червената му раздвоена брада капе вода. - Извинявай - повтаря той на Виктра.
- Всъщност, господарю Телеман, предложението й ми се стори изкусително. Тя умее да се държи уважително със своите улани. За разлика от други.
Август не си губи времето със закачки.
- Това ще го оправим. Длъжник съм ти, Дароу. Стига да се доберем до моята флотилия.
- Длъжник сте колкото на мен, толкова и на Мустанга и на Виещите - казвам.
- Какво е това Виещ? - пита той.
- Приятелите ми с черните брони. Севро е водачът им.
- Севро. Онзи окаян дребосък, дето беше затиснал моя син, нали? - АрхиГубернаторът вдига вежда. - Стори ми се, че го познавам. Момчето на Фичнър. - Тонът му ми бърка в здравето. - Дето утрепа оня легльо Приам.
-Той е е нас, господарю мой. Верен като собствените ми ръце.
Вратата се отваря и Севро и Такт влизат при нас. Всички се обръщаме да ги погледнем. Севро лекичко отстъпва назад.
-Какво? - пита той предизвикателно.
Такт бързо се дръпва встрани, по-далече от Севро.
-На мене ли си отдал своята вярност, или на баща си, Севро? - пита Август.
-Какъв баща? Аз съм копеле и копеле ме е направило. -Севpo скептично оглежда АрхиГубернатора от глава до пети. - И с цялото ми уважение, господарю мой, ама и за вас ми дреме толкова, колкото за замръзналата котешка пикня. Дъщеря ви ме извика от Периферията. Своята вярност съм отдал на нея. Нo преди всичко съм я отдал на Жътваря. Това е.
- Внимавай как се държиш, кутре такова! - изръмжава Кавакс.
- Вие сигурно сте бащата на Пакс. Съжалявам, че той си отиде. За такъв мъж бих умрял! Ама виждам, че бе наследил външността на майка си.
Кавакс не е сигурен дали са го обидили.
Август го забелязва.
- Дароу, дължа ти извинение. Ти беше прав. Изглежда, че верността може да продължи да съществува и след Института. А сега... Лисандър. - Август поглежда навън през шпоминаторите на совалката. Продължаваме да се издигаме. Той коленичи да поговори с момчето. - Чувал съм, че си изключителен момък, Лисандър.
- Такъв съм, господарю мой - отвръща Лисандър толкова твърдо, колкото може. - Редовно ме тестват и се обучавам във всевъзможни науки. Рядко губя на шах. И от загубите си с уча, както е редно.
- Виж ти, виж ти. Някога имах син като тебе, Лисандър! Но съм сигурен, че ти го знаеше.
- Адрий ау Август - казва Лисандър. Родословното им дърво му е известно.
- Не - поклаща глава Август, - Не. По-малкият ми син изобщо не е като теб.
Момчето набърчва чело.
- Значи по-големият. Клавдий ау Август?
Мустанга се оглежда назад.
- Да - кимва Август. - Мило и необикновено момче с лъвско сърце. По-добър от мен. По-милостив. Владетел! - Toй вперва в мен странен, многозначителен поглед. - С него щяхте да станете приятели.
Лисандър се опитва да си придаде достоен вид.
- Какво се случи с него?
- Това са го пропуснали, а? Ами един едър младеж от Дом Белона на име Карн си позволи волности с една жена, която синът ми ухажваше. Моят син се засегна и призова Карн на дуел. Накрая, когато синът ми бе повален и кръвта му изтичаше, Карн коленичи, пое главата му в шепа - той обгръща с длан главата на Лисандър - и я заудря в калдъръмената настилка, докато тя се разцепи и всичко необикновено в него изтече навън. - Той потупва момчето по бузата. - Да се надяваме, че ти никога няма да видиш нищо подобно.
- Това ли възнамерявате да сторите с мен, господарю мой? - пита храбро Лисандър.