- Аз съм изчадие само тогава, когато от това има практическа полза - усмихва се Август. - Не мисля, че този път ще ми се наложи. Видиш ли, ние само се опитваме да се приберем. Стига баба ти да ни позволи - а явно тя постъпва точно така, -нищо няма да те застрашава.
-Баба ми казва, че вие сте лъжец.
-Каква ирония. Ще й кажеш, че сме се държали с тебе добре, надявам се.
- Ако с мен се държат добре.
-Става! - Август докосва рамото на момчето и се изправи. Виктра! Отведи го в пътническия салон.
Виктра се свъсва. Разбира се, Август избира единствената друга жена освен Мустанга. Такт забелязва реакцията й и излиза напред.
- Може ли аз, господарю мой? От доста време не съм виждал своите братя. Не бих имал нищо против да си поговоря с момъка. - Август кимва, сякаш за да каже, че му е все тая. Виктра благодари на Такт, изненадана от жеста му. Той й намига, перва ме по рамото, потупва грубо Лисандър по главата и едва не го събаря. Изобщо няма да ми е приятно да се запозная с братята му.
- Хайде, дребен! Кажи ми, ходил ли си някога в Клуб Перла? - пита той, докато го отвежда. - Момичетата и момчетата там са направо неземни!
Тромавият щъркел се издига все по-високо и по-високо. След две минути ще напуснем атмосферата.
- Опитаха се да ме убият, докато спя - мърмори Август. -Тя знае, че това няма да го простя.
- Тя ще дойде на Марс - казвам.
- Никакъв шанс ли няма да се предприеме нещо, за да се поправи стореното? - пита Плиний.
- Да се поправи? - озъбва се Мустанга. - Плиний, та тя изгори цял спътник! Да не си малоумен?
- Мирът ще запази вашето родословие, господарю мой. Повече от войната. Тръгнете ли срещу Суверена, каква надежда може да има? - Владее я Плиний реториката. - Нейните флотилии са огромни. Паричните й средства - безгранични. Вашето име, вашата чест, колкото и велики да са, не могат да издържат под тежестта на Обществото. Господарю мой, вие ме издигнахте редом с вас заради моите достойнства. Защото имахте вяра на съветите ми. Без вас аз съм нищо! Вашето внимание е единствената ценност за мен! Затова послушайте сега съвета ми, ако все още го зачитате: не оставяйте тази рана от злост срещу Суверена да загнои! Не позволявайте това да породи война! Да, спомнете си Рея и как тя беше изпепелена. На всяка цена запазете почитаемото си семейство с мир!
Август издига глас:
- Когато Суверенът тръгна срещу мен, аз се огънах, както е редно да постъпи Златен - с добра воля, с достойнство. Но сега тя вдига оръжие срещу мен и под добрата воля, под самообладанието ножът й ще удари в желязо! Отиваме на Марс и се готвим за война!
- Приближаваме края на атмосферата - предупреждава Мустанга. - Дръжте се!
- Каква е онази лампа? - пита Севро. - Дето мига над висотомера.
Синята изстрелва отговора:
- Люкът на трюма се отваря, домине.
- Трюмът... - намръщвам се аз. - Можеш ли да го отмениш?
- Не, домине. Нямам достъп.
Защо вратата на товарния трюм се...
- Той сам си предложи услугите - произнася Мустанга с паника в гласа. - Такт сам си предложи услугите!
- Не! - изръмжавам и стряскам всички освен Мустанга. Всички сме го осъзнали едновременно. - Севро, Виктра, след мен! - Завъртам се, изскачам през вратата на кабината с приведена глава и хуквам възможно най-бързо към задната част на кораба.
- Пригответе се за отклоняване от курса - чувам Мустанга отзад в кабината.
-Какво става? - хленчи Плиний.
-ТАКТ! - изревавам. Виктра и Севро тичат по петите ми. Останалите Виещи и членове на Дома викат след мен объркано докато търча стремглаво през пътническия салон.
Шибаната мутра разкопчава предпазния си колан.
- Той мина покрай нас с момчето.
- Сядай долу! - бутвам го аз на седалката. - Вие всички, останете на местата си!
Такт не би го сторил. Не би могъл. Но защо не, по дяволите? Защо ли да предполагам, че не би постъпил както на него му е най-изгодно? Това му е в природата.
Плъзваме се по парапети към товарните помещения покрай стаята, където Чакала оперира Куин. Бутвам вратата на товарния трюм, тя зейва и ме посреща воят на вятъра. Люкът виси отворен и през него далече долу се вижда мракът, прободен от светлините на града. Клоуна и един улан на Август лежат в несвяст и кръвта им изтича. Те бавно се хлъзгат към отворения люк. Колкото до Такт, той е само далечна точица в мрака. Не го виждам ясно, ала зная какво е отнесъл. Лисандър.
- Севро! - стисвам аз приятеля си за рамото. - Спри!
Той кипи. Като че иска да изскочи през задния люк на кораба подир Такт във въздуха. Не може. Късно е. Вместо това улавяме двамата безчувствени Златни, преди да са се плъзнали надолу по отворената рампа. Виктра я прибира от контролното табло. Вратата се затваря със свистене.