Нo за това съм създаден. Да се гмуркам в пъкъла.
Аз съм човек-бръмбар в черупка от метал, оръжия и двигатели, по-скъпа от повечето кораби. На дясната ръка имам пулсОръдие. Когато ми потрябва, то ще разцъфне като цвета на хемант.
Мисля за времето, когато Ео остави хемант пред вратата ми, и за онзи, който откъснах от стената вечерта, когато трябваше да спечеля Лавъра. Колко далечни ми се струват онези топли дни на това студено място, където листенцата са метални, а не меки като коприна.
-Приклещват ни. Неизбежно ще ни вземат на абордаж -разнася се гласът на Мустанга от комуникатора. - Подготвяме изстрелването ви. - Корабът изстенва, когато още една ракета едва не ни уцелва. Щитовете ни са простреляни. Само раздрънканият корпус крепи кораба цял.
- Цели се точно - моля я.
- Винаги. Дароу... - Мълчанието й мълви стотици неща.
- Съжалявам - казвам й.
- Успех!
- Изобщо не е забавно! - изпъшква Севро.
Хидравличната система на кораба изсъсква и метали зъби ме избутват напред в тръбата, зареждат ме в камерата. На педя пред главата ми магнитният поток на релсовото оръдие бръмчи зловещо и ме предизвиква да погледна нататък.
Говори се, че мнозина Златни не могат да понесат това Че дори и Безподобните може да изпаднат в паника, да плачат и крещят в тръбата-катапулта. Вярвам го. Феичките в момента биха получили инфаркт. Някои дори не искат да пътуват с космически кораб заради страха си от тесни пространства и от космическия безкрай. Шубелии и глупаци! Аз съм роден в дом, по-малък от товарния трюм на този кораб. Изкарвам си хляба, яхнал ноктоСонда, в сравнение с която тази тръба е детска играчка, и през цялото време се потях и напикавах в пържилник, стъкмен от каквото дойде.
И все пак ужасът ме обзема.
Гледай как напада пъклената пепелянка, сине мой. - Веднъж баща ми ме стисна за китката и ме накара да играем на тази игра. - Гледай я как се навива все по-нагоре и по-нагоре, докато се издигне напълно. Дотогава не помръдвай. Не нападай със Секача си. Ако нападнеш, тя ще те докопа. И ще те убие. Действай чак когато тя се нахвърли. Така постъпвай и с ужаса в живота. Не действай, докато няма накъде повече да се уплашиш, и после... - Той щракна с пръсти.
Аз съм на етапа, когато започва музиката на машините. Цъкането и щракането, свистенето и бръмченето отекват в цялата обвивка. Започва предстартовото броене.
- Готов ли си, Гоблин? - питам Севро по комуникатора.
- Cacatne ursus in silvis?
Сере ли мечката в гората? Корабът се завърта и се тресе. Завиват още сирени.
-Латински?! Сега?!
-Audentes fortuna juvat- кикоти се Севро.
Съдбата обича смелите? Заслужаваш да умреш, щом е последното, което ще кажеш в тоя живот!
Тъй ли? Абе яж ми...
Сърцето ми застопорява все по-бавния си ритъм.
Металните зъби ме избутват напред в магнитния поток на тръбата. И то се случва. Дори и през скафандъра гравитационите сили ме зашлевяват като опакото на ръката на Обсидановия бог гръмовержец. Пред очите ми причернява и трепти.Стомахът ми се качва в гърлото. Дробовете ми се свиват.Кръвта потича по-бавно във вените ми. Подскачам напред. В очите ми трептят светлини. Не виждам стените на тръбата, през която ме изстрелват. Не виждам дори кораба, докарал ме тук. Съзирам в мрака лицето на Ео. Изпадам в несвяст. Телата не могат да понесат това. Тази скорост.
Мрак.
После в мрака зейват дупки.
Звезди.
Няма междинно време. Както съм на кораба, и изведнъж цепя дълбините на Космоса със скорост, петнайсет пъти надвишаваща тази на звука.
Мнозина на този етап се насират в скафандрите. Не е от страх. Това са биология и физика. Човешкото тяло си има предел на издръжливостта. Мики се е погрижил моето да е способно да понесе малко повече. Дано и със Севро да е така.
Поря безшумно Космоса. Надявам се, че Севро е близо до мен. Не мога да го видя дори на сензорите. Прекалено бързо се носим. Към най-грамадния кораб в Армадата на Скиптъра - тъкмо онзи, който трябва да избягваме. Всичко се случва за шест секунди. Край нас прехвърчат аварийни ракетни снаряди. Сега артилеристите ни виждат. Знаят какво случва. Ние обаче не използваме тласкачи и затова снаряди не могат да направят контакт. Противовъздушните снаряди не могат да се взривят с толкова къс фитил. Неизбухнали метални контейнери прелитат край нас и едва не ме уцели. Нашият пилот е произвел идеален изстрел.