Откъм преградата, свързваща мостика с останалата част па кораба, се разнасят звуци. Свистене някъде в дълбините. Вратата се нажежава до червено - малка зеница в центъра на дебелата сива дуростомана. Обсидианови или Сиви морски пехотинци, несъмнено предвождани от някой Златен, правят опит да отвоюват кораба. Би трябвало да им отнеме известно време.
- Има ли холоКамера в коридора? - питам Сините.
Те се двоумят.
- Черен Космос, пръдльовци гламави! - изругава Синята, която забелязах преди. Тя избутва настрана друга Син и синхронизира татуировките си с конзолата. На един от екраните се появява холо и потвърждава страховете ми. Златни предвождат отряда, който се опитва да проникне в командната кабина.
- Покажи ми машинното отделение, животоподдържащите звена и хангара! - нареждам аз. Тя ми ги показва. Отново Златни предвождат отряди от Сиви морски пехотинци и Обсидианови роби рицари, за да подсигурят жизненоважните системи на кораба. Те ще се опитат да изтръгнат от ръцете ми контрола над него. И по-зле - ще се опитат да превзема на абордаж или да унищожат щъркела, за да убият или пленят Мустанга и приятелите ми.
- Кой иска този кораб? - питам, разярен. Крача наперен по издигнатия команден подиум, изритвам настрана един пропречил пътя ми труп и поглеждам надолу към управляващите комуникациите Сини в техния отдел. Те избягват погледа ми - две жени, не по-възрастни от мен. Лицата им, бледи но свежи като утринен сняг, сега са зацапани със следи от сълзи и мръсотия. Широко отворени небесносини очи с възпалени клепачи, нашарени с червено. Днес и тук те видяха как техни приятели умират. Беснея в пристъп на себелюбие, държа се, все едно съм постигнал триумф. Толкова лесно си изтървавам юздите.
„Никога не трябва да забравям какъв съм - напомням си аз. - Никога не трябва да забравям!“
Посрещат ни десетина кораба и наземната команда на Цитаделата. Искат да разберат какво е станало. Кораби факли и изтребители предпазливо се приближават към нас. Отварям комуникационен канал по затворена верига към целия ми кораб.
- Внимание, екипаж на кораба, известен преди като „Авангард”, а отсега нататък наричан „Пакс“! - Правя драматична пауза: знам, че всяка добра песен и всеки добър танц са игра на напрежение, довеждаща до кулминация от звуци и движения.
Севpo не спира да ми се хили по момчешки. Прилича на дяволче в този огромен скафандър - главата му е толкова дребна без шлема. Той прави обширен замах с ръце, за да ме разсмее. Клатя глава насреща му. Сега не му е времето.
-Името ми е Дароу ау Андромед, улан на Марсианския Дом Август, и аз завладях този кораб като военен трофей! Той е мой ! Това означава, че според правилата на Обществото за флотски сражения животът ви е мой. Съжалявам, защото то значи, че по всяка вероятност всички ще измрете. Животът ви бе посветен на една или друга професия - електротехника, астронавигация, артилерия, почистване и поддръжка, осветлено и ремонти, сражения. Моята професия е завоюването. Има училища, които ни учат на това. И в училището ми ме учиха на правилния метод за нападение, завземане и овладяване на вражи военен кораб. След като някой е завладял мостика на кораб - притежание на врага, процедурата, която ни преподавана, е проста: изпуснете въздуха на кораба.
Севро задейства скритата конзола, прикрепена от задната страна на навигационен монитор, до който имат достъп само Златни. Сините се дръпват изненадано. Това е все едно да влезеш в нечия кухня и да покажеш на стопанина ядрена бомба, скрита под мивката му. Конзолата сканира златната Сигла на Севро и примига в златно. Той трябва само да въведе един код и целият кораб ще се отвори към Космоса. Двайсет хиляди мъже и жени ще умрат.
- Ние сме построили тези кораби така, че да можем да ги изпразним. Защо? Не защото нямаме доверие във вашата лоялност- всъщност разчитаме на нея, - а защото на борда все още има... - поглеждам списъка, който ми даде един от Сините - шейсет и един Златни. Те са лоялни на Суверена. Аз съм неин враг. Те няма да ми се подчинят. Ще саботират кораба, ще се опитат да превземат мостика; вас ще ви съберат, ще се възползват от вашата лоялност и ще ви поведат на сигурна смърт. Заради тях и тяхната омраза към мен никога повече няма да видите отново обичните си хора. Има и още едно усложнение. Извън този корпус Суверенът се пита какво ли се е случи тук. Скоро тя ще разбере, че гордостта на нейната армада вече не й принадлежи. Тя е моя. Корабите на нейните Претори щ избълват ескадрони от кораби-пиявици, натоварени с легион от Обсидианови и Сиви морски пехотинци. Ще ги предвождат Златни рицари, които искат главата ми, напълно подготвени да избият всички, които им се изпречат на пътя. Ако ви изхвърля в Космоса, няма да има кой да ги спре да ме убият. Затова разбирате, че вие сте моето спасение, а аз - вашето. Аз няма да жертвам двайсет хиляди от вас, за да убия шейсет и един от враговете си. Избрах този кораб сред всички останали заради неговия екипаж. Най-добрият, който Обществото може да предложи! За мен вие не сте заменими. Затова ето какво ви моля - изберете ме за свой командир и победете Златните, които ви смятат за заменими. Имате моето позволение, моята заповед и знака на АрхиГубернатора на Марс Нерон ау Август да заловите или убиете заради мен своите Златни командири. Вземете оръжията им и ги подчинете, а после подгответе бързо кораба за борба с нашествениците, които идват да ни унищожат. Направете го веднага! Ако изчакате, те ще ви убият! Аз ще зная кои са първите надигнали се мъже и жени. Като ваш нов господар аз ще ви наградя! АрхиГубернаторът ще ви награди! Направете го сега, веднага! Защото току-що отворих всички оръжейни складове из целия кораб. Грабвайте оръжието и завладейте тираните!