- Приемам тези петна в мое име, Рагнар Волар. - Ужасен, посягам и сред кръга от нажежен метал около китките ни си стисваме ръцете, почти еднакви на големина, макар моята обвита от метал. Поемам кръвта, която неговата ръка размаза по моята, и я обърсвам в голото си чело. - Приемам тяхното бреме и тежест.
- Благодаря ти, Слънцеродени. Благодаря ти. Ще ти служа - заклевам се в честта на майка си и на нейната майка преди нея.
- Имам приятели на борда на щъркела в трети хангар. Спаси ги, Рагнар, и ще съм ти длъжник.
Той се усмихва, показвайки жълти зъби, и от устата му разлива бойно песнопение - тътен, по-мощен и от океана по време на буря. Той изпълва коридорите с ужас. Мен изпълва с радост, със страх и с прастаро любопитство. С какво ли се сдобих току-що?
22. ОГНЕН ЦВЯТ
Тялото ми трепери след излизането на великана. Стягам се и отново се обръщам към Сините, които стоят слисани и не знаят мен ли да гледат, холомониторите ли, или скенерите, които показват как бойните кораби на Суверена ни обкръжават.
- Тук няма от какво да се боите - казвам. - Капитанът на този кораб бе разжалван, защото си беше оставил илюминаторите отворени. Като глупак. Чинът не оправдава грешките. Искам нов капитан. Нямаме много време. Затова ще взема решение за шейсет секунди.
Тъмнокожата Синя излиза пред другарите си. Отначало ми cе струваше, че татуировките по ръцете й изобразяват поредици от цветя. После забелязвам поток от математически означения: формулата на Лармор. Уравненията на Максуел във времето на изкривено пространство. Теорията за абсорбера на Уийлър - Файнман. И още стотина, които дори и аз не разпознавам.
- Дай ми значката и ще ти проправя път обратно до Марс, момче. - Гласът й е лишен от интонация. Равен е. Прецизен и ленив едновременно. Емоциите са изтекли от него, докато само буквите и звуците на думите увисват като уравнения въздуха. - Кълна ти се в живота си!
- „Момче“? - питам.
- Ти си ми наполовина на годините! „Господарю момче” ли да ти казвам? Или ще се обидиш?
Севро вдига вежда, озадачен от невъзмутимата дързост на Синята.
- Простете й, домине - намесва се любезно друг Син. Тя е мичман втори ранг с...
Вдигам ръка.
- Как ти е името, Синя?
- Орион.
- Това е момчешко име! - заявява Севро.
- Тъй ли? Не бях забелязала. - Сините са способни на capказъм? - Моята Секта ми била отредила да съм мъж. Изненадала съм ги.
- Каква Секта? - пита Севро.
- Тя си няма Секта. Беше приобщена от Сектата на Koперник, но пропъдена скоро след това по очевидни причини - намесва се отново онзи досасен Син. - Тя е Докер.
Орион трепва и се завърта към другия Син. Не повишава тон.
- Ами ти какво си, освен един педантичен полъх на пръдня, а, Пел? А?
- Виждате ли - обяснява кротко Пел, - тя е Докер. Емоционалните й показатели са неуправляеми. Но не е виновна. Тя е продукт на своята мазна среда.
- Hà ти! - казва тя и бързо прави крачка напред.
Фрасва Пел в лицето. Той надава вой и рухва назад, все едно никога досега не са го цапардосвали. Вероятно защото наистина не са. Защо един Син да удря друг? Те са изпитатели, сметачи, звездни картографи. Но не са бойци.
- Тая, грубиянката, ми харесва - отбелязва Севро.
-Почакайте, домине! Аз желая този кораб! - Още един Син се промъква най-отпред, втренчен в просналия се на земята Пел. - Аз... аз го заслужавам? Орион е само един... един... ! От нейните познания по астрофизика има още много какво да се желае, а да не споменаваме доколко разбира от екстрапланетарна кинетика на масите. Та тя дори не е посещавала Обсерваторията.
Още един Син си пробива път напред.
-Забравете Арн! Той нищо не вдява от астрофизика, а предположенията му в теоретичното интегрално смятане са в най-добрия случай проява на дебелоочие! Шест месеца бях Втори командир на този кораб под командването на Властелина на пепелта. Служих на него, когато беше на сух док. Логически ход е да назначите мен за ваш капитан, домине.
Корабите от армадата продължават да ни дават сигнали по комуникаторите. Бойните кораби се приближават. В трюмовете им храбри мъже и жени ще облекат брони, ще се качат на Кораби-пиявици и ще се изстрелят в Космоса, за да кацнат на Моя корпус и да си пробият път до вътрешността му с молитви да се завърнат у дома и да изядат вечерята, сготвена от майка им, от съпругата или съпруга. И всичко това - докато моите Сини се се боричкат кой да оглави кораба и си крещят обиди относно математическите умения и академичния интегритет на другия.