- Не ги слушайте и двамата, домине! - провиква се жена с познатото провлачено произношение. Тя пада на колене. -Името ми е Вирга ксе Акварий. Учила съм физика на междузвездния дрейф в Среднощната школа, далеч превъзхождаща Обсерваторията! Наред с другите ми научни степени имам докторат по тъмната материя и гравитационните лещи. Нека аз ръководя вашия кораб, домине. Да решите в полза на друг, би било само привидно правилно и още по-лошо, нелогично!
Да бяха използвали логиката си тези Сини, та да забележат, че гледам само жената, която не коленичи като всички останали. Орион, първата обадила се, все още стои с изпъчени рамене, набито тяло и блеснали светли очи. Диалектът й е на нисшеродена, по-рязък и по-приземен от отнесения жаргон на учените. Вероятно от доковете на Фобос или Редицата от докове край Консервата на Академията. Ако наистина е Докер и не е посещавала Обсерваторията или Среднощната школа, питам се как изобщо е попаднала на мостика.
- Какво ще кажеш за целия този шум? - питам Орион и соча Сините.
- Тия са тъпкани с прилепови лайна! - изсумтява тя и забива дебел палец в гърдите си. - Аз не съм тъпкана с прилепови лайна! - Усмихва се и кимва към мониторите, където другите кораби-факли припълзяват все повече. - А на тебе времето ти изтича. - Поглеждам скенерните пунктове, където сигнализацията за тревога показва тайното изстрелване на два кораба-пиявици от най-близките бойни кораби и крайцери на Суверена. - Знам, че мога да се справя, иначе хич нямаше и да се обаждам. Дай ми шанс.
Кимвам на Севро и той й подхвърля капитанската крилата звезда.
- Закарай ни до нашата флотилия.
- Директиви? - пита ме тя.
- Минимални жертви - отговарям. Разбрахме се. Тиранинът е Суверенът. Ето така трябва да се действа.
- Слушам, домине!
Гледаме заедно със Севро как Орион поема командването; на кораба ми и дава заповеди за среща с корабите на Август зад Фаровете на Рубикон. Веднага щом назначавам Орион, кавгите секват. Те знаят, че шансът им е отминал, и влизат в удобните си роли, сякаш са мечтали никога да не излизат от тях. На тази приглушена светлина сините им Сигли приличат на тризъбци над китките.
Сините притежават една странна дистанцираност. Островен народ сред бездната на Космоса, те са били проектирани така, че да издържат продължителните пътувания от Луната, без да вдигат бунтове. Затова всичко им е общо. Делят си кислорода, храната, койките, задълженията, работните места, командирите, любовниците, Сектите, амбициите - за да вършат работата си прецизно и да се издигат според заслугите си, за да са гордост за своята Секта.
Отварям комуникационен канал към останалата част на флотилията и сателитите на Луната. Те не могат да спрат сигнала. Не и пратен от този кораб. Оборудването ни е също тъй усъвършенствано като на всеки кораб от флотата на Суверена.
- Синове и дъщери на Обществото! Говори Дароу ау Андромед от Дом Август. Нося ви ужасна вест. Тази вечер вашият Суверен наруши Споразумението на нашето Общество. Докато моят господар, АрхиГубернатор Нерон ау Август, спеше под нейна закрила, тя извърши покушение над живота му, живота на неговото семейство и на неговите Претори и адютанти. Заедно с Белона тя предприе опит за незаконното и неморално убийство на повече от трийсет Безподобни белязани. Не успя. В отговор аз превзех един от флагманските й кораби. И сега съм под обсада, а животът ми, тъй както и животът на моя господар и неговото семейство са в опасност. Ако не отвърнем на удара, ще умрем. Ако се предадем, ще умрем. Не съм изпразнил кораба. Хората на борда прозряха достойнството на моята кауза и се съюзиха със семейството, което ще се противопостави на алчната за власт тиранка Октавия ау Лун. - Достатъчно близо е до истината. - Преди часове нашият Суверен ми каза да предам своя Дом. Да престъпя дадената клетва. Също като своя баща преди нея, и тя е опиянена от властта и сега си вярва, че е Императрица. Тя ни нареди да се преклоним. Сега бъдете свидетели на нашия отговор.
Изключвам комуникатора.
- Ако обичате, господин Пел - заявява Орион. - Дайте на тия копелета да разберат, като дойдат. - Тя активира естествените си татуировки и потъва в дигитални приказки с останалите от екипажа.
Мостикът е притихнал. Една секунда цъква и отлита, после още една. По холото гледам как трима Сиви застрелват главата един Златен. В хангарите Оранжевите са се скупчили настрана, докато Златните са повели войноЦветни срещу си сваления щъркел. После в хангара пристига Рагнар и Оранжевите се струпват около него, както и въоръжените Червени, последвали го от коридорите. Мнозина умират. Някакъв бяс е обзел тези нисшеЦветни. Макар и да умират, усещам как бунтът, припламва, когато им давам разрешение да извършат онова което са искали цял живот. Тя е там, въпреки че не я виждам чак до края - онази искра на индивидуалност, на свобода. Вратата на щъркела се отваря и Мустанга се втурва навън с моите Виещи на помощ на нисшеЦветните и Рагнар, макар че дори и двамата Телеман стоят по-надалече от чудовищния мъж.