Сядам до него на пейката.
- Чу ли ме какво казах?
- Кръвогадост, много ясно, че съм те чул! Окото ми го няма, не ухото. - Той чуква с костелив пръст по бионичното си око. - Знам, че не й бях безразличен, много ясно. Но никога така, както ми се искаше. Тя заслужаваше да живее. Ако някой от нас, грозните лайноядчета, го е заслужавал, то това беше тя. В нея нямаше нито капчица жестокост. Нито капчица! Но тона е без значение. Не е важно дали сме добри, или зли. Всичко зависи от случайността.
- Беше щастлива случайност, че ти изобщо я познаваше -казвам. - Случайността я доведе в Дом Марс.
- Не. Доведе я баща ми - възразява Севро. - Той я избра, размени с Юнона един от най-добрите си, за да я получи. - Клати глава. - Само защото е мислел, че тя ще ни обуздава, ще овладява гнева ни. Ако той не я беше избрал, ние нямаше да я срещнем и тя щеше да е жива.
- Може би - казвам и си мисля за Ео. - Но тя избра да дойде тук. Избра да ме последва. Да последва теб.
- Също като Пакс.
Кимвам и докосвам своя пегас.
- Всичко това са лайна и пикня. Нали? - продължава Севро. - Без значение зад какви хубави приказки го скриват. Още сме в играта. Винаги ще сме в някоя шлакана игра. Плюя на тяхната империя! Плюя на тия лайна и пикня! Дойдох при теб, защото той ми каза какво си.
Вторачвам се в него, неспособен да разбера.
- Какво искаш да кажеш? - питам с нервен смях.
- Включи го - казва той. - Знам, че си донесъл. Ти всичко изпипваш, Жътвар. Знам те, че изпипваш всичко.
- Защо се държиш толкова...
- Млъкни и го включи.
Кимвам и задействам уреда в джоба си. Обгръща ни полеЗаглушител. Не съм такъв горделивец като Суверена, та да си въобразявам, че никой не може да ни подслушва. Севро ме гледа втренчено, докато най-сетне се размърдвам неловко.
- Та какво съм аз? - питам.
-И сега пак ли? - клати глава той. - Впрегнал си се здрано! Кажи кой ме праща.
-Мустанга те прати. Ти ми каза, че тя те докарала от Периферията. Същото важи и за останалите Виещи.
- Точно така, тя беше. Шест месеца се влачих от Плутон дотам. Обаче я ми кажи кой дойде при мен по време на престоя ми на Тритон. Давай де, Жътвар. Познай.
- Лорн? - Устните му присмехулно се извиват. - Фичнър?
Севро ми се изплюва в лицето, точно под окото.
- Още една невярна догадка и ще те зарежа просто ей така! - Той щраква с пръсти. - И няма да се върна. Няма да ти помагам. Няма да си проливам кръвта за теб. Няма да жертвам своите приятели заради човек, на когото не му пука за мен достатъчно, че веднъж и той да си тури главата в торбата. Доверието тече в две посоки, Дароу. Този път ти трябва да скочиш слепешката.
Не блъфира. И аз знам какво искам да кажа. Но как е нъзможно? Севро е Златен. Златен, кърваво проклятие! Той ме чу да казвам „кърваво проклятие“ на Аполон. И го потули. Нали? Или това е било грешка? Клопка ли ми залага? Не. Не, ако това е вярно, значи играта вече е приключила. Мечтата на Ео се е провалила. Кой ми е по-близък от него? Кой ме обича повече от тоя странен и ужасен бездомник? Никой.
И тъй, аз се взирам в матовите му златистите очи.
- Арес те е пратил.
Ужасни пет секунди. Шест. Седем. Той става и заключва вратата, а после вади от джоба на изпомачканите си панталони малък черен кристал.
- Само за твоя дъх.
- ШепноБрилянт...
Поемам го нежно - знам колко струва, и духвам върх него. Дъхът ми го кара да потрепери, а после и да се разпука. Малки прашинки от черно сияние се надигат сред тревата и политат нагоре като светулки на смрачаване в разгара на лятото. Сливат се. Реят се и оформят грубо холоизображение, коет увисва между Севро и мен. Шлемът с шипове на Арес.
- Сине мой - изрича той. - Съжалявам. Хармъни me npедаде. Предаде и мен и предприе кампания в противоречие нашите принципи. Твърде късно разбрах как бе намислила да те използва. Но ти прояви мъдрост. Затова аз те избрах. Предприемат се стъпки за ограничаване на действията й. Ти продължавай със своите. Насъскай Август срещу Белона и разбий Pax Solaris.
Опитвам се да му задам въпрос, но това е запис.
- Сигурно е трудно, разбирам. Вече поисках твърде много от теб. Но ти трябва да продължиш. Всявай хаос. Отслаби силите им. Имаш много причини да се съмняваш в мен. Досега не сме се свързали с теб, защото Плиний, Чакала и шпионите на Суверена те следяха. Размирниците пораждат интерес. Но и аз те наблюдавах и се гордея с теб. Зная, че и Ео би се гордяла. В случай че се съмняваш в достоверността на това послание, един приятел иска да те поздрави.