Шлемът на Арес избледнява и насреща ми се усмихва Танцьора.
- Дароу, искам да знаеш, че сме с теб. Семейството ти е живо и здраво. Краят идва, приятелю мой. Скоро ще си с нас. Дотогава се довери на човека, изпратен от Арес - аз сам го вербувах. Разкъсайте веригите!
Изображението се разпада, тъмната светлина се разсейва във въздуха. А аз все така се взирам в пода на банята.
-След всички тия операции изглеждаш добре - казва Севро с усмивка, не по-малко неприятна от обикновено. - Арес ме свързва със сакатия. Оня, дето те е пратил в Института. Танцьора.
Друго не успява да каже, защото го прегръщам и плача. Хълцам и се притискам в него, треса се и го стряскам. Той не помръдва, само ме потупва по главата. Цялата тежест рухва от раменете ми. Някой знае. Той знае и е тук. Той знае и е дошъл да ми помогне. Да ми помогне. Не мога да се спра - треса се и му благодаря многократно. Ео беше права. Аз бях прав.
- Ти си ми приятел, - Треперя като дете. Като ме гледа такъв, направо му иде да се разплаче.
Истински приятел.
- Много ясно - казва той със запъване. - Обаче само ако спреш да плещиш, пич. Още сме Златни.
Отдръпвам се от него смутено и си избърсвам лицето в ръкава. Струва ми се, че мънкам извинения. Зрението ми се е замъглило. Подсмърчам. Севро ми подава хавлия и аз си издухвам в нея протеклия нос. Той прави физиономия.
- Какво?
- За очите ти беше!
Смеем се заедно, а после потъваме в неловко мълчание. След време го питам откога знае. Заподозрял нещичко още от Института, отговаря той, като ме чул да казвам на Аполон „кърваво проклятие“. Гласът ми станал страшно дебел и продран. После Танцьора му показал на видео моето извайване.
- Те знаеха отнякъде, че би могъл да ми се довериш, макар и ти да ми нямаше вяра, лайнар! Вечно е било така. И винаги ще бъде.
- Това не те ли... притеснява? - питам го. - Че съм такъв?
- „Притеснява“! Дяволски дребна думичка за нещо кръвогадно грамаданско! - Той се чеше по ниско остриганата глава. - Притеснява ме обрив по чатала. Притеснява ме развалената риба. Кретен с благородническа титла ме притеснява.
-Това... - Той свива рамене. - Да му пикая на него. Ha тебе мойта гледна точка ти допада повече, отколкото на всички други пияндета по всичките планети. Та си рекох да ти върна услугата, макар и да съм по-велик от ръждивия ти гъз, да знаеш.
Това ме разсмива. Пред него аз - Червеният, щях да глеждам като джудже.
- Сигурно знаеш каква е задачата ми тук? Не само да внедря. Тя ще се развива и ще свърши с краха на Обществото.
- Издигнеш ли се чак до небесата, в калта ще рухнеш пак.
- И само това? - питам недоверчиво. - Ти си с нас, нали?
Той изсумтява.
- Отне ми шест месеца на кораб-факла, докато стигна до теб. От Тритон - три месеца, след като Танцьора ми разкри истината. Дали съм бил объркан? Уха, и то здравата! При все това се качих на кораба и имах три месеца за размисъл. И все пак съм тук. Тъй че, мисля си аз, мина му времето да умувам защо съм се хванал с това. Както и да е, мойте Златни „братя“ се мъчят да ме убият, откак съм се родил. — Той се оглежда, неловко му е дори и след всичко, което си споделихме, въпреки полеЗаглушителя. - Единствените, които някога са се държали с мен порядъчно, са хора, дето нямат причини за това. НисшеЦветните. Ти. Мисля, че е време и на тях да им върна услугата.
- Ами другите? - питам напрегнато. - Чакълчето, Клоуна?
- Тайната не е моя, че да я разгласявам. Куин щеше да разбере - произнася бавно той и се мъчи да потисне нещо. Останалите може и да се навият. Паламидата - не. Рок - не. За нищо на света. Твърде силно са влюбени в своята порода. За нахалната върлина не знам.
- Виктра. А Мустанга? - питам.
- Любовни съвети не давам, лайнар! - Той става. - Да речем, само защото съм революционер, не значи, че не мога да хвана някоя Розова да ми направи масаж, нали така? Голяма гняс би било иначе.
-Нe знам - смея ce. - И аз още умувам над това, честно казано.
- Шлакай го. Ще ми направят. Все едно съм си строшил гръбнака, да му се не види. - Разсмива се и кривите му зъби се оголват. - Готино е. Затова знам, че това е правилно, Жътвар. Въпреки всичките тия лайна. Тук, вътре, ми е готино. - Той се тупва пo слабоватите гърди. - Едно такова ми е... как го викахте вие... кърваво проклятие, готино ми е!
Виктра ме намира, след като съм се сбогувал със Севро.
-Август ме прати да ти кажа, че самостоятелната каюта на Властелина на пепелта е твоя.
-Август ми предоставя най-голямата каюта?
-Корабът си е твой, трофеят си е твой - така каза. Нали си наясно колко държи за реда.