Ставам и крача из новите си покои, преброждам ги по цялата ширина. Шест стаи. Малък гимнастически салон. Голяма баня. Кабинет. Всички те принадлежат на мъжа, изпепелил един спътник. Бащата на Фуриите. Как бих могъл да заспя в подобна стая? Изваждам медальона с пегаса от джоба си, почти забравил, че той е радиева бомба.
Докато бродя като призрак из коридорите на кораба, поглеждам зад гърба си и се питам дали Рагнар ме следва. Пратих го да спи, но знам много малко за настроенията му, за това как мисли и с какво се занимава нощем. Имам много да уча.
Минавам през сумрачни коридори покрай Оранжеви техници и Сини системни оператори, които замлъкват и се покланят, докато вървя по металните пътища надолу към търбуха на кораба, където Златен крак не стъпва. Таваните са по-ниски, предназначени за Червени работници и Кафяви чистачи. Този кораб е град, остров. Тук присъстват всички Цветове. Спомням си списъка на екипажа. Хиляди професии. Милиони подвижни части. Оглеждам едно табло за поддръжка. Ами ако Оранжевият, който го управлява, претовари таблото? Какво ще стане? Не знам. Обзалагам се, че малко Златни действително знаят. Отбелязвам си го.
Продължавам нататък, гладът ме отвежда до трапезарията. Лесно може да доставят храна в покоите ми, но още не са ми назначили камериери. Пък и бездруго мразя да ми прислужват. В трапезарията на дълга метална маса седи някой, който също като мен не може да заспи.
Мустанга.
24. ЯЙЦА
C
БЕКОН
Настанявам се срещу нея.
- Не можеш ли да заспиш? - питам.
Тя почуква с юмрук по главата си.
- Много трещят наоколо. - Кимва към кухните отзад, откъдето се носи дрънчене на тигани. - Готвачът не е на себе си - продължава тя. - Мисли си, че ми е нужен цял пир. Казах му, че искам само яйца с бекон. Сигурна съм, че не е обърнал внимание на нищо от това, което му казах. Избърбори нещо за фазан. Има акцент на Земнороден, въобще не му се разбира.
Малко по-късно един Кафяв готвач излиза, препъвайки се, от кухнята с поднос, на който има не само яйца с бекон, но и тиквени гофрети, шунка, сирена, колбаси, плодове и още десетина блюда. Фазан обаче няма. Като ме вижда, очите му стават колкото гофретите. Извинява се за нещо, оставя подноса и изчезва, само за да се появи след минутка с още храна.
- Според теб ние колко ще изядем? - питам го.
Той само се блещи насреща ми.
- Благодарим - казва Мустанга. Той измърморва нещо недоловимо и се оттегля с поклон.
- Струва ми се, че Властелинът на пепелта е бил малко по-различен от нас - казвам. Мустанга бутва плодовете към мен. — Мислех, че не обичаш бекон.
Тя свива рамене.
На Луната го ядях всяка сутрин. - Тя деликатно намазва гофретите си с масло. - Напомняше ми за теб. - Избягва погледа ми. - Защо не можеш да заспиш?
- Не ме бива много в това.
- Никога не те е бивало. Освен когато имаше дупка в корема. Тогава спеше като бебе.
Смея се.
- Мисля, че комата не се брои.
Разговаряме за всичко, но не и за онова, за което трябва. Невинни и кротки като две пеперудки, танцуващи около един и същи пламък.
- Да се смаеш колко са големи леглата, дори и на космически кораб - казва Мустанга. - Моето е чудовищно!
- Най сетне! Още някой да е съгласен! Половината пъти си лягам на пода.
- И ти ли? - клати глава тя. - Понякога чувам шумове и спя в шкафа - мисля си, че ако някой идва за мен, там няма да погледнат.
- Правил съм го. Наистина помага.
- Освен когато шкафът е толкова голям, че побира цяло Обсидианско семейство. Тогава пак си е толкова зле. - Внезапно тя сбърчва чело. - Чудя се дали Обсидианите се гушкат.
- Не се гушкат.
Веждите й се повдигат.
- Проучвал ли си го?
Дояждам шепа ягоди и вдигам рамене, когато Мустанга се намръщва на обноските ми.
- Обсидиановите вярват в три вида докосване. Докосването на пролетта. Докосването на лятото. Докосването на зимата. След Тъмния бунт, когато Обсидиановите са се вдигнали на оръжие срещу железните прадеди, Съветът за качествен контрол е водил дебати върху ликвидирането на целия Цвят. Знаеш как са им дали религия и са им откраднали технологиите. Но онова, което най-много искали да погубят, било невероятното сродство, което ги свързвало тогава. Затова инструктирали шамана на племената, подкупили и платили на лъжци да ги наплашат от допира и да твърдят, че той отслабва духа. Затова сега Обсидиановите се докосват само при секс. Докосват се помежду си, за да предотвратят смъртта. Докосват cамо за да убият. Никакво гушкане. - Забелязвам, че тя ме гледа cъс самодоволна усмивка. - Но разбира се, ти знаеш всичко това.