- Всички други ще се опитват да задушат пламъците, да запазят онова, което имат. Особено Плиний. И сестра ти.
- Значи тогава трябва да проявим повече хитрост.
- Тя не бива да пострада.
- Ако някога получи рана, убеден съм, че ще е от теб, не от мен. - Може и да е прав.
- Но и аз мисля като теб: раздухай пламъците. Разпали войната. Спечели я. Вземи трофеите.
- Мисля, че знам точно как да го постигна. Какво може да ми каже твоята мрежа за корабостроителниците на Ганимед?
ЧАСТ III
ЗАВЛАДЯВАНЕ
Когато Железният дъжд завали, храбър бъди! Храбър бъди!
Лорн ау Аркос
25 .ПРЕТОРИ
Ние сме погубени, тъй рече АрхиГубернаторът на Калисто. - АрхиГубернатор Нерон ау Август ни оглежда около масата, за да види дали разбираме колко сериозни са думите му. Орловите черти на лицето му улавят светлината в щаба на кораба. На нея бузите му изглеждат хлътнали и тя му придава вид на сокол, който гледа отвисоко над човката си. - И защо да не го каже? Ядрото се сплотява срещу нас. Нептун е на далечна Орбита - корабите на Веспасиан ще пътуват дотук шест месеца, за да ни подкрепят. И всичко това - докато собствените ми знаменосци се крият зад щитовете си в своите градове на Марс и ни пращат на помощ само вторите и третите си синове и дъщери. - Той поглежда двамата най-отдалечени на масата. - Тяхната немощ ни осакатява. А сега аз седя тук на съвет с моите Претори, моите воини, и що за велики планове разработват те? Бягайте! Това казват те! Избягахме от Луната преди месец. И оттогава не сме спрели да бягаме, защото Суверенът постъпи коварно и войските й ни победиха и изтласкаха от Марс.
Не така си мислех, че ще протече това. Но пък и нищо не се е случило по моя вина, по дяволите! Проклети предпазливи глупаци обкръжават АрхиГубернатора! Златни, твърде уплшшени да не загубят цялото благоволение и власт, спечелени в миналото, та да ги рискуват сега! Още по-лошо, те ме притискат! Сформират се съюзи срещу мен. Това си личи по очите им, по раменете им. Моята печалба е тяхна загуба. Дори и онези, които ме следваха на Луната. Дори и тези, които спасих от сигурна смърт. Така постъпват и с Чакала и смятат за своя победа, че го няма тук, в тази зала, да се заяжда с тях! Тяхна грешка!
Аз седя през десет стола от своя господар на тежката маса от червен дъб в щаба на неговия флагмански кораб, шесткилометровия дреднаут „Инвикт“. Таванът се извисява на четирийсет метра над нас. Залата е прекалено величествена и импозантна. От центъра на масата свирепо гледа издялан релеф на лъв. Над четирийсет стола са празни. Доверени съветници напуснаха, изоставиха Август, както плъхове - потъващ кораб.С нас са Плиний, Претор Кавакс, синът му Даксо и петдесет от най-могъщите Претори, Легати и знаменосци на Август. Те не ме гледат на кръв. Никакви такива детинщини. Тези Златни властват над повече от един милиард души. Тъй че просто ме пренебрегват и внушават на Август съмнения относно моите идеи.
- Съгласни ли сме с АрхиГубернатора на Калисто? Погубени ли сме? - пита Август.
Преди някой да успее да отговори, великолепната порта се отваря и се приплъзва в мраморните стени. Мустанга влиза с бодра крачка и си подхвърля от ръка на ръка ябълка.
- Извинявам се за закъснението си! - Тя се усмихва лъчезарно на баща си, отива при него и целува с прекалена изисканост пръстена му с лъвска глава.
- Пратих вест преди час! - казва Август.
-Нима? - Мустанга хвърля един поглед на Плиний. -Трябва да съм я пропуснала. Разбрах, че сте тук само защото тръгнах да търся брат си да изиграем партия шах. - Тя се смее на шегата. Само Телеманите я схващат. С въздишка тя се отправя към далечния край на масата, като пътем стисва за раменете Даксо и Кавакс. Кавакс избоботва няколко топли думи за поздрав. Тя сяда и вдига на масата военните си обувки.
- Пропуснах ли нещо? Не съм, много ясно. Пипкате се както винаги?
Бузата на баща й потрепва.
- Тук не е конюшня.- Той оглежда обувките й. Тя въздъхва, сваля ги на пода и избърсва ябълката в черния си ръкав.
Мустанга е една от прекалено малкото жени в залата. Агрипина ау Юлии би трябвало да е тук, но тъкмо нейното предателство лиши флотилията на Август от броя кораби, нужен за бързото превземане на Марс. И тъкмо нейното предателство накара Август да отреди воини, които да наблюдават Виктра, за да е сигурен, че лоялността й към него е искрена. Наложи се да употребя почти цялото си влияние, за да я отърва от ареста.
Бяхме прогонени от световете на Ядрото тук, далеч отвъд орбиталния път на Марс. Нашите минни разработки на астероидите са завзети. Неговите авоари - замразени. А градовете на Август - онези, които все още не са се предали на Суверена -са под обсада. Да не споменаваме, че за главите ни са обявени награди. На старците не им се харесва, че наградата за моята глава е втората по големина след тази за Август.