- Преди да ни прекъснат - продължава Август, - мисля, че някой оправдаваше своята пози... – Хрус! Гласът му секва, когато Мустанга шумно отхапва от ябълката. Тя оглежда начумерените лица наоколо. Сдържам се да не се изсмея.
- Господарю мой! - навежда се напред Плиний. - Боя се, че няма алтернатива, освен да продължим нашето тактическо отстъпление. Ако нещата се развиват по този начин, ние ще загубим. А вас, господарю мой, ще ви съдят за... – Хрус! Той трепва и завършва: - ... държавна измяна. - Оглежда подкупените си съюзници на масата. - Разполагаме само с един-единствен път.
- Да продължим да бягаме с флотилията, докато подкрепленията на Веспасиан пристигнат от Нептун - мърмори Август. - След шест месеца.
Плиний кимва:
- Или да се предадем.
- Да беше убил Октавия, като имаше възможност, момче -казва Кавакс.
- Ако я бях убил, всички тук щяха да са мъртви - отвръщам.
Даксо кимва.
- Той не искаше да те обиди. Мечтаеше си.
- Защо не уби Октавия? - взира се скептично в мен Плиний.
- Нямаше да успея. Бях в една стая с Айя ау Грим. Може би, ако ти беше там, щеше да се справиш по-добре, но аз съм простосмъртен човек.
Преторите, които си знаят работата, се засмиват.
- Дори и Лорн ау Аркос не би дръзнал - мърмори Август. - А веднъж го видях да убива Опетнен с бръснач. Дароу направи каквото можа. - Той насочва вниманието си към мен: - И ти ли смяташ, че сега трябва да бягаме?
- Това ви кара да изглеждате слаб.
- Ние наистина сме слаби - възразява Плиний. - Но това го кара да изглежда мъдър.
- Мъдреците четат книги по история, Плиний. Силните мъже ги пишат.
- Стига си цитирал Лорн ау Аркос! - сопва се Плиний.
- Мислех си, че си отворен към всякакви знания.
- Твоят дългогодишен живот несъмнено те прави авторитет по отношение на безброй неща - казва напевно Плиний. -Давай, рециклирай още максими от стари воини, та да научим повече за живота и за мъдростта.
- Не става дума за мен, драги Плиний. Тъй че прекрати тези ad hominems. - Посочвам АрхиГубернатора. - Става дума за нашия господар. За съдбата му.
- Колко театрално от твоя страна да го отбележиш, Дароу. -Август разтърква уморено очи.
- Младите проявяват плам, не могат иначе - продължава Плиний. - Но не бива да забравяме, че в благоразумието няма позор. Шест месеца забавяне е малка цена за победата. - Той разтваря длани с дълги пръсти. - Всъщност времето е наш приятел. Октавия не може да си позволи да претърси цялата Слънчева система, за да ни намери. Не и когато Сенатът у дома е тъй разединен. Нейната хватка ще е желязна. Тя ще дере гърбовете на другите АрхиГубернатори и не след дълго онези, които я следват, ще почнат да роптаят срещу заповедите й. Те ще проумеят защо ние се борим срещу нея, а именно защото тя не е наш представител, а Императрица. Това ще ни даде време. А то на свой ред ще ни даде мощ. Което ще ни предостави възможност да договорим изгоден мир.
Претор Кавакс тресва с юмрук по масата.
- Пикая на това!
Същински титан, той сякаш е издялан не от плът, а от камък. Вратът му е толкова дебел, че не бих могъл да го обвия с длани. За разлика от повечето Златни той си е обръснал главата и е пуснал брадата си да расте. Тя е гъста и боядисана в кървавочервено. На по-слаба светлина засиява в тъмното като факел. На лявата му ръка са останали само три пръста. Казват, че синът му Даксо ги отхапал като малък. Въпреки че Даксо е вечно усмихнат и с тихия си глас навежда на мисълта, че ги е отхапал по-малкият му брат Пакс. Телеманите са единствените Претори в залата, които не са задължени по един или друг начин на Плиний. Кавакс ми е симпатичен.
- Жулят ми топките! Тия приказки на Феичка ми жулят топките! - усмихва се подигравателно Кавакс. - Не бива да сме в това положение. Дайте ми позволение, господарю мой, и аз ще събера хиляда души от моята гвардия да се оправят със страхливците, неотзовали се на вашия призив. Извинявам се, миличък! - прошепва той на своя любим лисугер Софокъл -червено-златист остроух звяр, който трепва от гръмкия глас на господаря си. Софокъл си похапва дребни желирани бонбонки от грамадната длан на Кавакс.
Чакаме той отново да се върне към изказването си.
- Та ти казваше, Кавакс... - подканя го Август с бърза усмивка, запазена за любимците му.