- Татко! - Даксо сръчква по-едрия мъж.
Кавакс се сепва и вдига очи.
-А... И когато им откъснат топките и ги увесят на собствените им уши, другите ще се сетят, че вие сте владетелят на Марс, и ще се молят да ви помогнат, Нероне!
Доволен, той продължава да гощава Софокъл с бонбонки.
- И ще узнаят, че ние, малцината благородници, сме били признати за лоялни - бърза да добави Даксо и посочва със замах Златните около масата, които кимат одобрително. Даксо смуче канелена пръчица. Той се усмихва дори повече и от Пакс, макар неговите усмивки да са само наполовина толкова великолепни, но пък са двойно по-дяволити. Засега съм виждал лицето му намръщено само веднъж - когато съзря Чакала на тържеството.
Точно тази злоба няма да утихне. А и не бива. Чакала им отне Пакс. В отговор Телеманите поискаха главата му. На свой ред Август прогони Чакала от Марс в изгнание. Ала сега войната носи нови усложнения и нови необходимости. И Чакала като че е опростен в очите на баща си, но не и в очите на Телеманите. Наблюдавам ги внимателно. Те не са глупаци, въпреки маската, която обичат да носят. Само се надявам да останат в неведение за моя съюз с убиеца на Пакс.
- На всички трябва да им се напомни, че верността към господаря не е нещо, което се отхвърля лесно - завършва Даксо със смайващо сърдечен глас. - Едно посещение на баща ми и сестрите ми би напомнило на другите знаменосци за задълженията им към вас във военно време. - Той накланя игриво глава и ни позволява да се възхитим на изработката на златните ангели, гравирани върху скалпа му. В природата на Телеман е да правят впечатление. - Може би това ще подсили нашите редици.
- Гръмовержци мои - усмихва се Август. - Вечно жадни за насилие! - Той прокарва пръст по опакото на издължената си лява длан. - Но не. Това напомняне ще трябва да почака. Наказанията могат да бъдат раздадени само след победа. Ще изглежда дребнаво, жалки мятания на удавник, като се знае, че флотилията ми е разпръсната, а легионите ми са затворени зад щитовете на моите градове.
Той се обръща към Плиний и пита как я карат останалите от нашите съюзници. Хвърлям крадешком поглед на Мустанга. Тя забелязва и вдига вежда насреща ми - чуди се кога ли ще започнем ние.
- Всичките ни Политици бяха приети - заговаря бавно Плиний. Днес той си е сложил много тежък пласт черно червило. - Както знаете, ние с моите Политици разговаряхме след бягството ни от Луната. И разработихме доста напредничав теоретичен разпад на потенциалните промени в съюзите...
- С компютри? - смее се гръмогласно Кавакс.
- С компютри - продължава Плиний, подразнен. - Моите Зелени аналитици разработиха симулации. На Галилеевите спътници - Йо, Калисто, Ганимед и Европа - никой няма да се присъедини към нас. Нито в симулация, нито в действителност.
- Не е учудващо - измърморва един ястребоподобен Претор. - Същите резултати получихме и ние за спътниците на Сатурн.
Плиний продължава:
- Естествено, те се боят от последиците, ако изберат погрешната страна. Губернаторите на Сатурн засега са загубена кауза. Те всеки ден виждат в своето небе трупа на Рея. В Галилеевия сектор присъствието на Лорн ау Аркос на Европа създава проблем. Неговите... изолационистки политически предпочитания се оказаха заразни за губернаторите на Юпитеровите спътници, особено откакто частната му армия отново е двойно по-голяма от всяка губернаторска войска.
- Изолация? По-скоро пенсия - въздъхва Август. - Може би той има право на нея.
- Ще се побъркаш, татко - обажда се Мустанга от края на масата. - Няма интриги, няма заговори, ни военни хитрости. Само семейството и време, което да прекараш с Адрий и с мен.
Усмивката му е изопната, непроницаема.
- Колко добре ме познава дъщеря ми.
- Онова, което най-много тревожи мен - обажда се Плиний, - е, че Галилейците, според собствените си думи, се съмняват в обосноваността на нашата кауза.
- Така е, защото нямаме кауза! - вайкам се аз, спомнил си своята роля. - Поне не такава, че някой друг да го е грижа.
- Дароу, ще бъдеш ли така добър да обясниш? - пита Плиний.
- И до това ще се стигне, Плиний - намесва се Мустанга. -Дароу гради драматичен ефект.
Оглеждам се из стаята - разигравам цял спектакъл.
- Спокойно може да се каже, че благородните Златни в тази зала разбират човешката природа. Нали? Дори и да не бе така, какво ни мотивира? Кауза? Не. Никой от нас няма кауза. Свободата? Волността? Справедливостта? - Завъртам очи. - Надали! Какво ни засяга, че Суверенът се държи като Императрица? Какво ни е грижа за Споразумението и за свободите, които то предлага на Златните? Нищо! Тук става дума за властта. Въпросът винаги опира до властта. Ние се борим срещу нея, защото сме се прикрепили към една звезда - АрхиГубернатора. Но звездата пада, гасне...