Кавакс се надига на стола си.
- Не обиждай господаря ни, сякаш ...
- Сякаш той е какво? Глупак? Не, не е, тъй че зарежете. Белона завземат Марс. Те ще получат договорите, правителствените постове. Нас ще ни изтласкат в периферията, мъртви или без значение. - Гласът ми си играе с публиката. -Властта е единственото стойностно нещо в този свят. Вземете Такт ау Валии-Рат - мой верен съюзник в продължение на три години. Но веднага щом звездата ми започна да залязва, той открадна от мен и се изниза през задния вход. Крадец в нощта. Колко празни стола има тук, които преди Луната бяха заети? Толкова много мъже и жени, които биха пролели кръвта си за Август! Толкова много мъже и жени, готови да жертват очите си за него, когато той седеше на своя подиум в Егия! Сега... - Изтупвам ръце. - Ние губим. Да бягаме, това означава да отслабнем и да умрем. Ако искаме отново да се издигнем, привлечете Галилейците към нашата кауза, съберете Губернаторите на Сатурн под нашите знамена, а после да им покажем, че не сме безсилни! Да им покажем, че пращим от сила! Ние сме арбитрите на живота и смъртта. Ние, а не Белона, сме Дом Марс.
Плиний понечва да каже нещо, но Август му махва да мълчи.
- Какво предлагаш?
- Галилейските семейства имат слабост към Луната по една-единствена причина. Търговията. Ганимед има своите корабостроителници. Калисто не е нищо повече от фабрика за Сиви и Обсидианови за армиите на Обществото. Европа е планета-океан и се занимава с банково дело, дълбоководно минно дело и ваканционни вили. Йо е житницата на всяка планета покрай орбитата на Юпитер. Те твърде много зависят от търговията с Ядрото, за да минат на наша страна. А дори и най-глупавото хлапе знае какво се е случило, когато Властелинът на пепелта се спуснал върху Рея. - Преторите кимат. - Затова ние трябва да ги впечатлим. Трябва да ги ужасим, та да разберат, че нашата сила може по всяко време да ги докосне и не могат да рискуват и да ни изолират.
- Как? - пита Август. Вече всички са налапали въдицата.
Поставям бръснача си на масата, за да разберат що за сделка предлагам.
- Вземаме им корабите. Вземаме им децата. Вземаме ги за съюзници така, както спартанците са вземали жените си. Насила и по тъмно.
Около мен се възцарява тишина. А после се надига врява. Плиний оставя своите Претори да разпердушинят идеята. Каква енергия влага, докато шепне на ухо на Август! Поглеждам Мустанга, ала тя оглежда другите и ги преценява.
- Хвалби! - АрхиГубернаторът кара залата да утихне и отново се обръща към мен: - Не чух план.
- Планът е един. В две части.
Докосвам един дейтапад и холото, дадено ми от агентите на Чакала, се разгръща над масата и показва Ганимед. Спътникът сияе ярко в синьо-зелените цветове на своите океани и гори, бляскав на фона на мраморнобялото и оранжевото на мъглявата повърхност на Юпитер. Опасват го сиви корабостроителници. Давам близък план и те се простират над масата. Изброявам регистрираните кораби. Тези, които възнамеряваме да откраднем.
- Те имат и луноРазбивач.
Около масата подсвиркват.
- ЛуноРазбивач? - прошепва някой.
- Тази информация надеждна ли е? - пита Август.
Кимвам.
- Много. - Пръстите ми треперят, докато въртят изображението на доковете. В сянката на един орбитален док се вижда кораб като моя „Пакс“, но по-нов и по-голям. Черен като нощта и с дължина осем километра. - Суверенът го е поръчала за подарък на своя внук.
При гледката на този кораб чудовище на Кавакс направо му потичат лигите.
- Каква любвеобилна жена.
- Ако приемем, че това не е скалъпено. - Плиний преглежда холото. - Как ти попадна тази информация?
- И на мен разни птиченца ми чуруликат на ухо.
- Не се свени. Важно е.
- Моите източници са си мои, точно както твоите са си твои, Плиний.
- Значи искаш да откраднеш луноРазбивача от Ганимед? -пита Плиний. - Това означава война.
Кискам се.
- Не, бъркаш. Искам да открадна всички кораби.
26. КУКЛОВОД
Плиний поглежда тревожно Август.
- Сториш ли го, войната няма да свърши, докато от едната страна не остане само пепел.
- Вече е така... - намесва се Кавакс.
- Това е друго - грачи Плиний. - То разширява обсега.
- Баща ми е прав! - заявява Даксо. - Ние вече открито се бунтуваме!
Плиний плясва по масата.
- Това е друго! Това обявява война на Обществото - не на Белона, не на Суверена като отделна личност. Ганимед не ни е нанесъл вреда. Това ще разбие всичко!