Законите за наследството. Точно те ме интересуваха. В света на мороите съществуваха дванайсет кралски фамилии, а Василиса и Джил бяха единствените останали живи представителки на своята. Настоящият закон на мороите гласеше, че монархът трябва да има поне още един член на фамилията и тъкмо заради това Джил се бе оказала толкова важна част от политическата игра. Дори най-закоравелите и опитни убийци щяха да се затруднят да се доберат до строго охраняваната кралица. Отстраняването на нейната полусестра щеше да постигне същият резултат и да анулира управлението на Василиса. Ето защо Джил трябваше да се крие.
Мислите на Нейтан явно следваха същата посока.
— Тя бе достатъчно умна, за да скрие онази своя сестра копеле. — Знаех, че има предвид „копеле“ в смисъла на незаконно дете, а не като обида, но при все това потръпнах. — Носят се слухове, че точно твоите хора са посветени в това. Дали ще е твърде самонадеяно да предположа, че ще ми дадеш сведения от първа ръка?
Поклатих глава, като се опитах да запазя приятелския си тон.
— Съжалявам, сър. Първата ръка не се простира толкова надалеч.
След няколко минути, изминали в мълчание, Нейтан се прокашля.
— Е, Ейдриън. Какво искаш?
Ейдриън отпи от мартинито си.
— О, забеляза ли, че съм тук? Мислех, че си дошъл да се видиш със Сидни.
Свлякох се малко в стола си. Тъкмо подобна ситуация исках да избегна.
— Защо трябва толкова да усложняваш отговора на всеки въпрос? — попита Нейтан уморено.
— Може би се дължи на въпросите, които задаваш, татко.
Май тази механа не беше достатъчно голяма, за да побере бързо увеличаващото се напрежение. Всеки инстинкт ми казваше да стана невидима, но въпреки това с изненада се чух да казвам:
— Ейдриън е в колеж. Посещава класове по изобразително изкуство. Много е талантлив. — При това мое изявление Ейдриън ми хвърли въпросителен, но и развеселен поглед. Някои от картините му бяха доста добри. Други, особено, когато беше пиян, изглеждаха сякаш случайно е разлял боя върху платното. Услужливо съм подчертавала всичко това при многобройни случаи.
Нейтан не изглеждаше впечатлен.
— Да. Правил го е и преди. Няма да трае дълго.
— Различно време, различно място — възразих меко. — Нещата се променят. Хората се променят.
— Но много често не го правят — заяви Нейтан. Барманът се върна, за да вземе поръчките ни за обяд, макар че още никой от нас не бе погледнал менюто. — Предлагам да поръчам за всички, съгласни ли сте? — Нейтан отвори менюто и го прегледа набързо. — Донеси ни плато задушени гъби с масло и чесън, фондю с козе сирене, печени миди, увити с бекон, и салата „Цезар“ с пържени стриди. Салатата да е за трима.
Барманът надраска набързо няколко бележки и изчезна, преди да успея да кажа и дума.
— Не беше ли малко грубо и нетактично, татко? — попита Ейдриън. — Дори не попита дали сме съгласни с поръчката ти.
Нейтан не се трогна от забележката.
— Ял съм тук и преди. Зная кое е добро. Повярвай ми, ще ти хареса.
— Сейдж няма да вкуси и хапка от това.
Реших, че наистина щеше да е много по-лесно, ако и двамата се преструваха, че ме няма.
— Защо? — попита Нейтан и ме погледна с любопитство. — Да не си алергична към морска храна?
— Тя яде само здравословна храна — поясни Ейдриън. — Всичко, което ти поръча, плува в мазнина.
— Малко краве масло няма да й навреди. И двамата ще се уверите, че съм прав. Всички ястия са отлични. Освен това — додаде Нейтан, като замълча, за да отпие от водата си, — поръчах и салата. Марулята е здравословна.
Дори не дадох труд да изтъкна, че никакво количество салата няма да компенсира пържените стриди или дресинга на салатата „Цезар“. И без това нямах никаква възможност да вметна каквото и да било, защото Ейдриън се бе отприщил и — забелязах с известна изненада — бе преполовил мартинито си.
— Виждаш ли? — продължи той с отвращение. — Това е типично за теб. Предполагаш, че винаги знаеш кое е най-доброто за всички. Ти просто решаваш и действаш, без да благоволиш да се допиташ до когото и да било, защото си толкова сигурен в правотата си.
— С моя богат опит — рече Нейтан студено, — аз обикновено съм прав. Когато и ти натрупаш подобен опит — когато наистина можеш да заявиш, че можеш да имаш авторитетно мнение по… ами, каквото и да е — тогава на теб също може да ти се гласува доверие да вземеш важни решения.