Ейдриън или се бе качил по стълбите, или веднага бе хванал асансьора, защото отвън пред механата нямаше и следа от него. Върнах се във фоайето и се озърнах тревожно наоколо. Покрай мен мина едно пиколо и аз му махнах да спре.
— Извинете, къде е най-близкото място, където може да се пуши?
Той кимна към входната врата.
— В далечния край на алеята за коли.
Благодарих му и направо хукнах навън. И наистина Ейдриън беше там, в обозначеното място за пушачи. Беше се облегнал на оградата с пищни орнаменти, под сянката на едно портокалово дърво и тъкмо си палеше цигарата. Забързах към него.
— Ейдриън! — възкликнах обезпокоено. — Добре ли си?
Той всмукна дълбоко от цигарата.
— Наистина ли това е въпросът, който искаш да ми зададеш, Сейдж?
— Баща ти прекали — заявих твърдо. — Нямаше право да наговори всички тези неща за теб.
Ейдриън дръпна отново от цигарата и я захвърли на тротоара. Стъпка я с тока на обувката си.
— Да се връщаме в Палм Спрингс.
Погледнах към хотела.
— Трябва да пийнеш малко вода или да хапнеш нещо. Прекалено бързо изпи онази водка.
Той почти се усмихна. Почти.
— Нужно е доста повече, за да ми стане лошо. Няма да повърна в колата ти. Обещавам. Просто не искам да оставам тук и да рискувам отново да го видя.
Подчиних се и не след дълго отново пътувахме с колата. Прекарахме в Сан Диего много по-малко време, отколкото бе нужно да дойдем тук. Ейдриън потъна в мълчание и този път не се опитах да го утешавам или разсея с незначителен разговор. Каквото и да кажех, нямаше да помогне. Съмнявах се дали нечии думи щяха да помогнат. Не го винях за настроението му. И аз щях да се чувствам така, ако баща ми се бе нахвърлил по този начин върху мен на публично място. При все това ми се щеше да има нещо, което да облекчи болката му. Някаква малка утеха, която да го успокои поне за малко.
Късметът ми се усмихна, когато видях малка бензиностанция след Ескондидо, над която се кипреше надпис: „ПРИ ДЖЪМБО ДЖИМ — НАЙ-ДОБРИТЕ СЛАШОВЕ В ЮЖНА КАЛИФОРНИЯ!“ Спомних си шегата му, че ще мине на слашова диета. Отбих от магистралата, макар да знаех, че е глупаво. Как можеше един слаш да заличи злополучната среща в Сан Диего? Но трябваше да направя нещо — каквото и да е — за да се почувства Ейдриън по-добре. Той дори не забеляза, че сме спрели, докато не слязох от колата.
— Какво има? — попита, успявайки да се изтръгне от мрачните си мисли. Съсипаното му изражение направо ми скъса сърцето. — Резервоарът е пълен до половината.
— Ей сега се връщам.
Върнах се след пет минути, с по една чаша в двете ръце.
Успях да почукам на прозореца му. Той се измъкна от колата, вече напълно озадачен.
— Какво става?
— Слашове — обявих. — За теб — черешов. Обаче ще трябва да го изпиеш навън. Няма да рискувам да ми оплескаш колата.
Ейдриън примигна няколко пъти, все едно бях мираж, привиждащ му се от ярката слънчева светлина.
— Какво е това? Жалеен купон в моя чест? Защото съм толкова жалък?
— Светът не се върти само около теб — скастрих го. — Видях надписа и ми се прииска слаш. Предположих, че и ти няма да откажеш. Но ако не искаш, ще го изхвърля и ще изпия моя.
Направих само една крачка, преди той да ме спре и да вземе от ръката ми яркочервената напитка. Облегнахме се на колата и известно време отпивахме мълчаливо.
— Човече! — обади се той накрая, когато вече бяхме преполовили чашите си. Очите му грееха от блаженство. — Бях забравил колко е вкусно това. Твоят какъв е?
— Къпинов.
Той кимна и сръбна шумно от неговия. Мрачното настроение все още витаеше около него и аз знаех, че едно любимо лакомство от детството няма да го разсее, нито ще поправи стореното от баща му. Можех най-много да се надявам да се наслади на няколко мига спокойствие.
Скоро след това изпихме питиетата си и хвърлихме чашите в кошчето. Когато се качихме в Латето, Ейдриън въздъхна уморено и разтри очите си.
— Боже, беше супер. Мисля, че имах нужда точно от това. Май водката ме е хванала повече, отколкото си мислех. Радвам се, че веднъж реши да изневериш на любимото си кафе и да пробваш нещо друго.
— Хей, ако имаха с вкус на кафе, знаеш, че щях да си поръчам.
— Пфу, това е отвратително! — възмути се Ейдриън. — Няма толкова захар на света, която дори малко да… — Млъкна и погледна сепнато. Всъщност изглеждаше толкова шокиран, че аз спрях да излизам на заден ход и заковах обратно на паркинга.