Тя го фрасна силно с юмрук.
Беше доста впечатляващо, тъй като типът беше почти трийсет сантиметра по-висок от нея. Предполагам, че се дължеше на уроците на Еди как да се бие успешно с по-високите морои. Мъжът се олюля назад и падна, удряйки се здраво в пода. Последва ахване от повечето ученици, седнали наблизо, макар че само един от членовете на бандата — китаристката — забеляза случилото се. Останалите продължаваха да пеят и танцуват. Китаристката забърза към падналия си колега и явно с действието си бе застрашила личното пространство на Анджелина, защото тя цапардоса и нея.
— Еди, направи нещо! — извиках аз.
Той се извърна изумено към мен.
— Като какво например? Никога няма да стигна до там навреме.
Вярно беше. Ние се намирахме на няколко реда по-нагоре и бяхме заобиколени от ученици. Можех единствено да наблюдавам безпомощно, докато се разиграваше останалата част от спектакъла. Бандата скоро се усети, че нещо не е наред, музиката им постепенно замря и накрая спря. Междувременно неколцина учители се спуснаха към мелето, опитвайки се да откъснат Анджелина от баскитаристката на „Готските спасители“. Очите й святкаха диво, като на уловено в капан животно, съвсем полудяло от страх, което искаше единствено да избяга. Учителите най-сетне успяха да я укротят, но не преди тя да хвърли конферансието към вокала (пропусна го) и юмрукът й да улучи главния учител.
Трей се наведе напред с увиснало чене.
— Това ли е твоята братовчедка? Леле.
Не си дадох труд да отговоря. В този момент мислех само как, за бога, щях да успея да оправя бъркотията този път. Да се биеш само по себе си беше сериозно нарушение. Не можех дори да си представя какво наказание щеше да бъде наложено за нападение на музикалната група, при това посветила се на благородна кауза.
— Тя повали, колко, трима души два пъти по-едри от нея! — възкликна Кристин. — И имам предвид, че наистина ги повали. Тръшна ги на пода.
— Да, зная — пророних унило. — Нали бях тук и видях всичко.
— Как изобщо успя да го направи? — попита Джулия.
— Научил съм я на някои хватки — промърмори Еди невярващо.
Не бе изненадващо, че никой не съобщи за случилото се на госпожа Уедърс. Анджелина бе отведена направо в кабинета на директорката и заместник-директора. След нейното показно изпълнение навярно бяха решили, че ще е по-добре да се подсигурят с числено превъзходство. Навярно по препоръка на госпожа Уедърс или просто заради факта, че на администрацията вече бе известно колко невъзможно е да се свържат с нашите фиктивни родители (и на „братовчедката“ Анджелина), но бях помолена да я придружа за срещата й с училищната управа.
Преди това успях да си разменя няколко кратки думи с Анджелина. Говорих направо и по същество.
— Ще се държиш смирено и разкаяно.
— Какво означава разкаяно?
— Извинително.
— Тогава защо просто не каза…
— И — продължих, — ако те притиснат за причините, ще кажеш, че си се почувствала застрашена и си се паникьосала. Ще кажеш, че не знаеш какво те е прихванало.
— Но аз не съм…
— И няма да споменаваш колко глупави са те или да казваш каквато и да е друга обида по техен адрес.
— Но те са…
— Всъщност най-добре да не говориш изобщо, освен ако не те попитат нещо директно. Ако оставиш на мен да се оправя с всичко това, ще приключим бързо.
Анджелина явно взе напътствията ми присърце, защото скръсти ръце и ме изгледа кръвнишки, отказвайки да изрече нещо повече.
Когато ни въведоха в кабинета, директорката и заместник-директорът — съответно госпожа Уелч и господин Рединг седяха зад едно бюро. Бяха един до друг, представлявайки единен фронт, което отново ме накара да си помисля, че се боят за живота си.
— Госпожице Маккормик — започна госпожа Уелч. — Надявам се разбирате, че това, което направихте, е абсолютно неприемливо. — Маккормик беше фалшивата фамилия на Анджелина.
— Насилието и всякакви сбивания не се допускат в „Амбъруд“ — даде своя принос и господин Рединг.
— Ние имаме високи изисквания — изисквания, които са предназначени да осигурят безопасността на всички в това училище — и очакваме нашите ученици да ги спазват. Нито едно от предишните ви нарушения на училищния правилник не може да се сравни с това, което извършихте днес. Дори в досието ви да не бе отбелязано нито едно от другите ви прегрешения, в случая не може да става дума за снизхождение — заяви госпожа Уелч. — За вас няма място в „Амбъруд“.