Стомахът ми се сви. Изключване. Макар че Съхранителите не бяха изцяло необразовани, обучението й в естествената й среда в никакъв случай не можеше да се сравни със средното ниво на гимназиалните ученици в модерния свят. Тя посещаваше доста повторителни паралелки и да я запишем в „Амбъруд“ си беше истински подвиг. Изключването не беше толкова лошо в сравнение с вероятността някой да започне да разследва как едно такова дребно момиче като нея може да се бие толкова професионално, но не беше и желаният от мен изход. Вече си представях как един от началниците ми пита: „И ти не си разбрала колко нестабилна и опасна я е направило училището?“ На което аз трябваше да отговоря: „Не съм разбрала, защото бях прекалено заета да ходя на срещи с момчета и да помагам на вампири, които не са моя грижа“. — Имате ли да кажете нещо в своя защита, преди да уведомим родителите ви? — попита госпожа Уелч. Двамата със заместника й впериха очаквателни погледи в провинилата се.
Стегнах се и се подготвих да чуя някоя глупава тирада. Анджелина успя да пророни няколко сълзи, което, длъжна съм да го призная, изглеждаше доста разкайващо.
— Аз… аз се паникьосах — заекна тя. — Не зная какво ме прихвана. Всичко се случи изведнъж и онзи мъж беше толкова страховит, че аз здравата се изплаших. Почувствах се застрашена. Исках всички да се махнат от мен…
Почти й повярвах, защото думите й съдържаха част от истината. Независимо от цялата й смелост, откакто бе пристигнала в „Амбъруд“, Анджелина бе преживяла няколко момента на паникьосване и объркване. В училището имаше много повече хора, отколкото в нейната комуна и през първата седмица тя се чувстваше толкова шашардисана, че трябваше да се редуваме да я придружаваме до часовете й. Наистина трябваше да й отделям повече внимание.
Изражението на господин Рединг малко омекна, но не достатъчно, че да размисли за наказанието.
— Сигурен съм, че навярно ви е било тежко, но това едва ли е основателна причина да се държите по този начин. Нараняването на трима души и повреждането на скъпо аудио и видео оборудване в никакъв случай не би могло да се нарече уместна реакция. — Доста сдържано изявление.
Уморих се от всички тези надути формалности. Трябваше да оправя нещата, преди да са стигнали твърде далеч.
— Знаете ли кое още е неуместно? Един трийсетгодишен мъж — защото това е точната му възраст, независимо колко млади и симпатични се опитват да бъдат — да сграбчи едно петнайсетгодишно момиче. Беше достатъчно зле, че го направи, когато тя съвсем ясно му даде да разбере, че не иска да отива с него. Въпросът е, че той изобщо не би трябвало да я докосва. Тя е малолетна. Ако някой учител стори това, ще бъде уволнен. — Бях чела учителския правилник, който ми дадоха от отдел „Личен състав“. Това бе опит да проверя дали госпожа Теруилиджър не превишава правомощията си. — Нужда от спешна медицинска помощ и намеса за прекратяване на сбиване, са единствените случаи, когато учители могат да докосват учениците. Е, сега може да ми възразите, че онзи мъж не е учител, нито е назначен на работа в училището, но групата е поканена тук от училищната управа, която е задължена да осигури безопасността на питомците си. Вие сте частно училище, но аз съм сигурна, че Отделът по образование на Южна Каролина ще има какво да каже във връзка със случилото се днес — както и бащата на Анджелина, който е адвокат. — Той всъщност беше водач на шайка горски вампири и имаше цял харем съпруги, но в момента не това бе същественото. — Местех последователно поглед между лицата на госпожа Уелч и господин Рединг. — Е, готови ли сте да преосмислите решението си?
Анджелина направо не бе на себе си, когато излязохме от кабинета и се запътихме към общежитието.
— Временно отстраняване от занятия! — възкликна, с твърде много радост в тона, за да ми се понрави. — Наистина ли няма да посещавам занятия? Звучи ми направо като награда.
— Да, но независимо от това ще трябва да подготвяш домашните си — предупредих я. — И не можеш да напускаш общежитието. И дори не си и помисляй да се измъкваш тайно, защото тогава наистина ще бъдеш изключена и аз няма да мога отново да спася кожата ти.
— Все пак — Анджелина направо подскачаше от кеф, — всичко мина много лесно.