Изпречих се пред нея, принуждавайки я да ме погледне в лицето.
— Не беше лесно. Измъкна се заради техническа подробност. Постоянно нарушаваш училищните правила и днес — е, това вече преля чашата. Не си у дома. Тук можеш да се замислиш да се биеш единствено, ако нападнат Джил. Точно заради това си в „Амбъруд“. Не да правиш каквото ти скимне. Каза, че си готова да посрещнеш предизвикателството да поемеш защитата й. Ако те бяха изключили — и е истинско чудо, че не го направиха — животът й щеше да бъде изложен на риск. Така че или се стегни и се научи да спазваш правилата, или започвай да си стягаш багажа за вкъщи. И за бога, остави Еди на мира.
Докато говорех, лицето й пламтеше от гняв, но последните ми думи я хванаха неподготвена.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че постоянно му се навираш.
Тя подсмръкна.
— Това е начинът да покажеш на едно момче, че го харесваш.
— Може би извън пределите на цивилизацията! Тук трябва да се сдържаш и да започнеш да се държиш като разумно човешко същество — ъъ, като дампир. Караш го да се чувства нещастен! Освен това се предполага, че сте братовчеди. С поведението си ще прецакаш прикритието му.
Ченето на Анджелина увисна.
— Аз… аз го правя нещастен?
Почти ми стана жал за нея. Лицето й изразяваше такъв потрес, че беше съвсем ясно, че наистина не е осъзнавала какво неудобство причинява на Еди. Обаче аз вече бях твърде ядосана, за да изпитам прекалено голямо съчувствие към нея. Когато дойдохме в началото, Джил се държеше доста дръпнато и понякога агресивно към околните, и това беше твърде неприятно. Тъкмо бях започнала да се радвам на спокойствието и сега Анджелина заплашваше да провали всичко. Но за разлика от Джил, тя изглежда не го осъзнаваше и аз не знаех дали това е по-добре, или по-зле.
Оставих разстроената и объркана Анджелина пред стаята й, а чрез Джил бях разбрала, че Ейдриън отново пиеше. Това, както и всички вълнения до този момент, бяха достатъчни, за да ме накарат да пожелая да напусна кампуса, поне само за да избягам за малко от всичко. По-рано Брейдан ме бе попитал дали искам да излезем някъде, но сега не ми беше до това. Изпратих му кратък есемес: „Тази вечер не мога да изляза. Семейни проблеми.“ След това се запътих към дома на Кларънс.
Обадих се предварително, за да се уверя, че Дмитрий и Соня са там, тъй като нямах никакво желание да се озова сама с един възрастен морой. Когато пристигнах, домакинът не се виждаше никъде. Заварих Дмитрий и Соня наведени над някакви картончета с петна от изсъхнала кръв по тях, размишлявайки на глас как да продължат.
— Би било интересно да се сдобием с кръв на стригой и да видим какво ще се случи, когато приложа магията на духа — казваше тя. — Мислиш ли, че би могъл да я осигуриш?
— С удоволствие — отвърна Дмитрий.
Тогава ме забелязаха.
— Какво не е наред? — попита Соня, още щом ме погледна.
Нямаше смисъл да я питам как е разбрала. Лицето ми вероятно е било по-красноречиво от аурата ми.
— Анджелина се сби с една мотивационна група в училище.
Дмитрий и Соня се спогледаха.
— Може би не е зле да вечеряме — каза той и грабна връзката ключове от масата. — Да слезем до центъра.
Никога не съм си представяла, че ще изгарям от желание да изляза някъде в компанията на един морой и един дампир. Още едно доказателство колко много бях напреднала — или западнала, според стандартите на алхимиците. В сравнение с повечето от останалите хора в живота ми, Дмитрий и Соня бяха улегнали и здравомислещи. Това беше доста освежаващо.
Разказах им накратко за поведението на Анджелина, както и за моята, леко завоалирана юридическа заплаха. Тази част развесели Соня.
— Умно — кимна тя, докато въртеше спагетите на вилицата си. — Може би трябва да учиш право в университета, вместо да работиш за алхимиците.
Дмитрий не намираше ситуацията толкова забавна.
— Анджелина е дошла тук, за да върши работа. Искаше да се измъкне от Съхранителите и се закле, че ще посвети всяка минута от живота си в защита на Джил.
— Тя изживя тук нещо като културен шок — признах аз, без сама да разбирам защо защитавам Анджелина. — А онези мъже днес… искам да кажа, ако се бяха опитали да ме накарат да се присъединя към певческото им изпълнение, навярно и аз щях да ги цапардосам.
— Неприемливо — заяви Дмитрий. Преди той беше боен инструктор и можех да разбера защо. — Тя е изпратена тук с мисия. Това, което е направила, е безразсъдно и безотговорно.