Соня му се усмихна закачливо.
— Виж ти, аз пък си мислех, че имаш слабост към безразсъдните млади момичета.
— Роуз никога не би направила нещо подобно — парира той. Замълча, за да размисли и можех да се закълна, че зърнах усмивка да пробягва по лицето му. — Е, поне не на такова публично събиране.
След като приключихме темата с Анджелина, реших да повдигна въпроса, довел ме тук.
— И така… днес не провеждате ли експерименти?
Дори доброто настроение на Соня помръкна.
— Ах. Не, не съвсем. Прегледахме самостоятелно някои бележки, но Ейдриън не беше… тази седмица нямаше желание за научни изследвания. Нито пък да посещава занятията в колежа.
Дмитрий кимна.
— По-рано през деня отидох да го видя. Едва успя да ми отвори вратата. Нямам представа какво беше пил, но явно бе погълнал огромни количества. — Имайки предвид напрегнатите отношения помежду им, очаквах да изрази презрение относно пороците на Ейдриън. Вместо това в гласа на Дмитрий прозвуча разочарование, сякаш бе очаквал нещо по-добро.
— Тъкмо за това исках да поговорим — прокашлях се аз. Бях хапнала малко от вечерята си и сега трошах нервно препеченото хлебче. — Ейдриън не е изцяло виновен за настоящото си настроение. Искам да кажа, че е отговорен, но мога да го разбера. Знаете, че през този уикенд той се срещна с баща си, нали? Ами… не мина добре.
Тъмните очи на Дмитрий просветнаха разбиращо.
— Не съм изненадан. Нейтан Ивашков не е от онези, с които лесно можеш да се разбереш.
— Той направо разби на пух и прах всичко, което Ейдриън се опитва да направи. Опитах се да защитя Ейдриън, но господин Ивашков не пожела да ме чуе. Затова се чудех дали вие няма да успеете да помогнете.
Соня не скри изненадата си.
— Аз с удоволствие ще помогна на Ейдриън, но нещо ми подсказва, че Нейтан едва ли ще обърне особено внимание на това, което ще му кажем.
— Не това имах предвид. — Зарязах хлебчето и пуснах останалите парчета в чинията си. — Вие двамата сте близки с кралицата. Може би бихте могли да я убедите да каже на бащата на Ейдриън как… не зная. Каква придобивка е за каузата. Колко много помага. Очевидно тя не би могла да обясни какво точно върши, но каквото и да каже, все ще е от помощ. Господин Ивашков няма да изслуша Ейдриън или някой друг, но със сигурност ще приеме на сериозно една похвала, идваща от кралицата. Ако, разбира се, тя се съгласи.
Дмитрий изглеждаше замислен.
— О, тя ще се съгласи. Винаги е имала слабост към Ейдриън. Изглежда всички имат.
— Не — възразих упорито. — Не всички. Мненията са разделени. Половината го заклеймяват и го обявяват за безполезен като баща му. Другата половина просто свива рамене и го отминават със снизходителното: „Е, Ейдриън си е такъв“.
Соня ме изгледа изучаващо и част от развеселеното й изражение се завърна.
— А ти?
— Не мисля, че трябва да бъде глезен и да му се угажда във всичко, но не бива и да бъде пренебрегван. Ако му се покаже, че очаквате от него велики неща, той ще ги направи.
Соня се забави с отговора си и аз се размърдах неспокойно под настойчивия й, изпитателен поглед. Не обичах да ме гледа по този начин. Не беше само заради аурата. Имах чувството, че може да прозре в сърцето и душата ми.
— Ще говоря с Лиса — каза накрая. — Сигурна съм, че и Дмитрий ще го направи. Междувременно да се надяваме, че ако последваме съвета ти и изразим очакванията си Ейдриън да изтрезнее, той скоро ще го направи.
Тъкмо платихме сметката, когато мобилният телефон на Дмитрий звънна.
— Ало? — рече той. И като с вълшебна пръчица лицето му се преобрази. Неизменната жестокост, която асоциирах с него, се смекчи и той направо засия.
— Не, не. Никога не ме безпокоиш, Роза. — Не зная какъв бе отговорът от другата страна, но го накара да се усмихне.
— Роуз — каза ми Соня и се изправи. — Да ги оставим насаме. Искаш ли да се поразходим?
— Разбира се — кимнах и също се изправих. Навън вече се смрачаваше. — Няколко пресечки по-нататък има магазин за маскарадни облекла, в който ми се ще да надникна — ако още не са затворили.
Соня погледна към Дмитрий.
— Да се срещнем там? — прошепна му тя. Той бързо кимна. Когато се озовахме отвън и ни облъхна топлия вечерен въздух, тя се засмя. — Ах, тези двамата. В битка са смъртоносни. Но близо един до друг се разтапят.