— И вие с Михаил ли сте така? — попитах, докато си мислех, че май нямаше особено разтапяне между Брейдан и мен, независимо колко приятно си прекарвах с него.
Тя отново се засмя и вдигна поглед към небето, преливащо от оранжеви и сини оттенъци.
— Не съвсем. Всяка връзка е различна. Всеки обича различно. — Настъпи продължителна пауза, докато подбираше следващите си думи. — Това, което си решила да направиш за Ейдриън, е много трогателно и мило.
— Нямах друг избор — възразих аз. Навлязохме в оживена улица, пълна с ярко осветени магазини с водни пръскачки отпред, предназначени да разхлаждат разгорещените клиенти. Потръпнах от това, което водната завеса от пръски щеше да причини на косата ми. — Трябваше да му помогна. Той не заслужава подобно отношение. Не мога да си представя как през целия си живот Ейдриън се е примирявал с това. И можеш ли да повярваш, че той най-много се притесняваше, че аз ще се разочаровам и ще си разваля мнението за него?
— Всъщност — рече тихо Соня — си го представям много добре.
Магазинът за облекла още бе отворен, благодарение на удълженото работно време заради Хелоуин, но само за още десет минути. Соня се размотаваше безцелно по пътеките между рафтовете със стоки, но аз тутакси се отправих към секцията с исторически облекла. Беше останала само една дреха в древногръцки стил — обикновена бяла рокля с пластмасов колан. Коленичих, за да я огледам по-добре. Отворих найлоновия плик и опипах плата. Беше евтина, изкуствена материя, леснозапалима. Роклята беше размер XL и аз се замислих дали Джил бе придобила достатъчно шивашки умения в кръжока по шев и кройка, за да я преправи за мен. Но до бала оставаше по-малко от седмица, така че нямах много възможности.
— Истина ли е това? — прозвуча някакъв глас до мен. — Не ме ли обиди достатъчно и без да се ровиш из тези боклуци?
Над мен се бе надвесила Лия Дистефано. Къдравата й коса бе завързана с червен шал, а заради широката селска блуза миниатюрното й тяло изглеждаше сякаш имаше криле. Взираше се неодобрително в мен с очи, очертани с плътна очна линия.
— Да не би да ме следиш? — попитах, като се изправих. Всеки път, когато се озова в центъра, налетявам на теб.
— Ако те следях, първо на първо, никога нямаше да позволя кракът ти да стъпи на това място. — Посочи към дрехата. — Какво е това?
— Моят костюм за Хелоуин — осведомих я. — Ще се облека като древна гъркиня.
— Та роклята дори не е твоят размер.
— Ще ми я преправят.
Тя цъкна и поклати глава.
— Толкова съм ужасена, че не зная откъде да започна. Искаш гръцка рокля? Аз ще ти ушия. Хубава. А не тази уродливост. Мили боже. Хората, които те познават, познават и мен. Ако те видят облечена в това, свършено е с кариерата ми.
— Да бе, защото костюмът, който ще нося на бала в гимназията, със сигурност ще те издигне или унищожи.
— Кога е балът? — попита тя.
— В събота.
— Лесна работа — грейна дизайнерката. Огледа ме още веднъж от глава до пети и кимна със задоволство. — Мерките също са лесни. — И сестра ти ли ще носи нещо толкова ужасно?
— Не съм сигурна — признах си. — Приказваше нещо, че ще си ушие костюм на фея в кръжока по шев и кройка. В синьо.
Лия пребледня.
— Още по-лошо. Ще ушия дреха и за нея. Вече имам мерките й.
— Лия, не зная какво се опитваш да постигнеш, но няма да се получи — въздъхнах. — Няма начин Джил да ти бъде отново модел. Без значение колко се опитваш да ме подкупиш.
Лия се постара да си придаде невинно изражение, което никак не бе убедително.
— Кой е споменал нещо за подкуп? Правя го от добро сърце. Ще бъде срамно да позволя на някоя от двете ви да се появи в някакви парцали. Заслужавате само най-доброто.
— Лия…
— Не купувай това — предупреди ме тя, сочейки роклята. — Чиста загуба. Със същия успех можеш да изгориш парите си — макар че няма да се запалят толкова бързо, колкото тази дреха. Ще ти се обадя, когато костюмите са готови. — С тези думи жената се врътна на високите си дървени обувки и се отдалечи, оставяйки ме да се взирам след нея.
— Намери ли си костюм? — попита Соня, когато най-сетне продавачката ни изтика навън, за да затвори магазина.
— Странно, но да. Само че не в магазина.
Дмитрий очевидно не бе свършил с разговора си, тъй като още го нямаше. Двете се запътихме с бавна крачка обратно към ресторанта, за да му дадем повече време с Роуз насаме. Другите магазини затваряха и туристите бяха започнали да оредяват. Разказах на спътницата си за срещата ми с Лия. Соня го намери за по-забавно от мен.