Мъжът, който се изправи срещу Дмитрий, успя два пъти да избегне ловко ударите му. Но направи грешка, когато реши на свой ред да удари Дмитрий. Разкри се и Дмитрий заби силно юмрука си в лицето му. Високият тип, който преди малко бе полетял към дървото, понечи да нападне Дмитрий, но идиотски си помисли, че дампирът ще се разсее. Дмитрий се справи бързо с него и той се приземи до нападателя, когото Дмитрий току-що бе ударил. Високият се изправи, олюлявайки се, и сякаш отново се готвеше да се хвърли в атака. Приятелят му го улови за ръката и го затегли назад. След кратка борба между двамата, накрая побягнаха. Дмитрий не хукна да ги преследва. Цялото му внимание бе насочено към мен и Соня.
— Добре ли сте? — викна той, докато крачеше бързо към нас.
Успях да кимна едва, макар че треперех неконтролируемо.
— Да се махаме от тук — рече Дмитрий. Прегърна всяка от нас през раменете и ни поведе към главната улица.
— Почакай — спрях го и пристъпих към църковния двор. — Трябва да вземем меча.
Огледах пред мен, но беше станало още по-тъмно. С невероятното си зрение Дмитрий веднага го намери. Затъкна го под коженото си палто и тримата побързахме да се отдалечим от това място. Запътихме се към апартамента на Ейдриън, който се намираше по-близо от дома на Кларънс, разположен в покрайнините на града. При все това кратката ни разходка ми се стори цяла вечност. Имах чувството, че всеки момент отново може да ни нападнат, но Дмитрий не спираше да ни уверява, че всичко е наред и ни пришпорваше да ускорим крачка.
Ейдриън се изненада да ни види пред вратата му. Освен това изглеждаше много пиян, но не ме бе грижа. Исках единствено сигурността на четирите му стени.
— Какво… какво става? — изломоти той, когато Дмитрий набута мен и Соня вътре. Очите на Ейдриън обиколиха и трима ни и се задържаха малко по-дълго върху мен. — Добре ли си? Какво се е случило?
Въпреки протестите ни, Дмитрий провери два пъти Соня и мен за рани. Пресегна се и нежно хвана брадичката ми, като обърна към себе си страната ми без татуировката.
— Малко е одраскана — рече. — Нищо сериозно, но трябва да почистиш раната. — Докоснах мястото, което ми посочи, и с изненада видях кръв върху пръстите си. Дори не си спомнях кога съм се наранила, но предполагам, че съм се ожулила в тухлената стена.
Соня нямаше физически наранявания, но призна, че има доста силно главоболие, навярно от удара на главата й в земята.
— Какво се случи? — попита Ейдриън отново.
Дмитрий вдигна меча, който бе взел от мястото на схватката.
— Струва ми се, че е нещо по-сериозно, отколкото улично нападение.
— И аз мисля така — рече Соня, която седеше върху дивана. Държеше се удивително спокойно след всичко, което бяхме преживели. Докосна задната част на главата си и потръпна. — Особено след като ме нарекоха „дяволско изчадие“ малко преди да се появиш.
Дмитрий повдигна вежди.
— Наистина ли?
Не бях помръднала, след като бяхме влезли в дневната. Просто стоях там, обвила ръце около себе си, напълно вцепенена. Всяко движение ми се струваше прекалено трудно. Да мисля ми се струваше твърде трудно. Но докато Дмитрий оглеждаше меча, нещо привлече погледа ми и накара размекналия ми се мозък да започне отново бавно да функционира.
Забелязал интереса ми, той ми подаде меча. Поех го, като внимавах с острието и огледах дръжката. Цялата бе гравирана.
— Означават ли нещо за теб? — попита той.
Умът ми все още бе замъглен от страха и адреналина, но успях да се овладея и се опитах да измъкна някои факти.
— Това са стари алхимични символи — промърморих. — От Средните векове, когато нашата общност е била само малка група средновековни учени, които се опитвали да превърнат оловото в злато.
В общи линии това се съдържаше във всички исторически книги за нашето общество. Както и че в крайна сметка сме се отказали от златото. Организацията по-късно беше открила много по-усъвършенствани съставки, включително вампирската кръв. Общуването с вампирите накрая ни бе накарало да се отдадем на настоящата ни кауза, когато древните алхимици осъзнали ужасните и съдбоносни изкушения, които представляват вампирите. Каузата ни се е превърнала в свещена отдаденост. Химическите познания и формулите, които в древността моите предци са използвали за постигане на лични цели, се превърнали в нужните инструменти, необходими да се скрие съществуването на вампирите, инструменти, които понастоящем усъвършенствахме с новите технологии.