Момъкът отишъл под дървото, легнал и заспал. По едно време орлетата запищели и той се събудил. Погледнал нагоре и видял, че по дървото лази триглава змия: той замахнал с ножа си и отсякъл и трите й тави. Орлите помислили, че момъкът е нападнал рожбите им и се спуснали отгоре му да го кълват, но малките орлета изпреварили и казали: „Не посягайте, тате, и ти, мале, на този човек: той погуби змията и ни спаси живота.“
„Ей, побратиме — рекли тогава орлите, — кажи, какво добро искаш да ти сторим?“ „Не искам нищо; искам само да ме изнесете на горната земя“ — отвърнал момъкът. „Да те изнесем. Намери девет крави от девет години ялови, и ни храни един месец; направи после един сандък с железни вериги, тури в него месото, което остане, и седни при него; напълни и една кожа с вода. Ние ще преметнем веригите на рамо и ще те понесем; из пътя, като кажем «га» ще ни дадеш месо; когато кажем «пию», ще ни дадеш вода.“
Момъкът приготвил всичко, както му било поръчано, и след един месец птиците го взели на крилете си и го понесли нависоко. Но приготвеното месо не стигнало, а птиците продължавали да искат още. За да не им откаже, момъкът късал мръвки от дланите на ръцете си и от стъпалата на нозете си и им ги давал. Най-после го изнесли на видело, на земята, и го попитали: „Побратиме, от какво беше месото, което ни даде най-после?“ „Срам, не срам, побратими, ще ви кажа — отговорил момъкът, — отрязах го от дланите на ръцете и от стъпалата на нозете си, защото кравето месо се бе привършило.“
„Тъй ли? Да знаехме, че си толкова сладък, изядвахме те още под дървото“ — рекли орлите.
След това момъкът си отишъл у дома, при братята си, които се карали още за най-малката девойка.
„Аз искам дрехи самотворни, казвала девойката; който ми ги направи, него ще взема.“ Малкият брат си спомнил за пръстена и щом го погледнал, дрехите станали от само себе си. Така най-малката сестра взела най-малкия от братята и кавгите престанали.