— Мис Джулиет, наистина съм в отчаяние, но комендантът е принуден да отложи малко лова… само за няколко дни. Трябва да бъдем сигурни, че наоколо няма индианци. А дотогава можете да се задоволите с лов на зайци в близост до форта. Участвали ли сте в лов с кучета?
— Никога.
— Това е много интересно, а мъжът ми има прекрасни кучета. Но мис Нети Дашууд едва ли ще се задоволи с такъв скромен дивеч.
— Какво да се прави — с въздишка отвърна Нети, — все пак се надявам, че тези проклети индианци ще се махнат от околностите.
— И ние искрено се надяваме на същото — малко тъжно отговори мисис Сейнт Ор, — но няма ли да е по-добре да оставим този разговор и да посветим малко време на музиката? Мис Джулиет, няма ли да ни попеете?
Джулиет не чака да я молят, стана и отиде до пианото, сподирена от неколцина поклонници.
Капитан Джим Сейнт Ор, който стоеше усамотен в срещуположния край на салона, се приближи и седна зад инструмента.
— Е, детето ми, какво ще кажете за живота във форта?
Независимо че беше по-млад от брат си, капитанът обичаше да се държи малко покровителствено с по-младите от него и този му маниер се харесваше в обществото. Но в случая трябваше да се отбележи, че той беше почти два пъти по-възрастен от Нети.
— Според мен тук е много интересно! — с въодушевление му отвърна тя. — Всички тези господа са толкова внимателни и любезни!
— И вие проявявате голяма любезност, като говорите така за тях — скромно се отзова капитанът, — но позволете ми да ви попитам за нещо, мис Нети. Познавате ли един офицер на име Франк Армстронг?
— Разбира се, познавам господин Франк Армстронг и дори се надявах да го видя тук, във форта. Защо вече толкова време не е дошъл в залата при нас?
Капитанът изведнъж стана сериозен.
— Можете ли да пазите тайни?
— Разбира се.
Нейните устни трепнаха.
— Армстронг замина за седмица или две и ми повери едно писмо до вас, мис Нети.
— Писмо за мен? — извика госпожицата от изненада. — Сигурен ли сте, че е за мен, а не за друга?
— Напълно. Нали сте в кръга на приятелите му?
— Без съмнение — каза тя искрено.
— Е, тогава всичко е много естествено. Армстронг замина на първия си поход. Както всички млади офицери, и той изглежда е решил, че няма да се върне… Но защо се уплашихте?… Няма и най-малка опасност и след седем-осем дни той ще е сред нас.
Нети беше пребледняла и лицето й изразяваше силна тревога.
Капитанът промени гласа си и се престори на много недоволен.
— Така и очаквах — продума той като че ли на себе си, — нямате нито капка смелост… Хайде, стегнете се, иначе няма да се реша да ви дам писмото.
— Къде е то?
— Ето го, но ще ви помоля да не обръщате внимание на това, което е написано върху плика… Тези млади офицери винаги пишат завещания преди поход, но те остават без последствия.
— За Бога, какво е написано върху плика, капитан Сейнт Ор? Кажете ми, защото не смея пред всички да погледна писмото.
— Пише: „Да се отвори само в случай, че бъда убит или попадна в плен при индианците.“ Така постъпват всички сукалче-та. Когато се върне, той ще се срамува от тези редове…
— Когато се върне… Но ще се върне ли? И кога ще стане това?
— Трудно е да се каже. Целта на похода е да се разузнае за индианци в околността. Но Армстронг е в добра компания. Замина с приятеля си лейтенант Ван Дайк и двамата командват трийсет превъзходни конници и няколко чудесни индиански водачи. Колкото до Ван Дайк, той е вече три години сред прерията и познава обстановката отлично.
— Ако беше само с Ван Дайк, нямаше да съм напълно спокойна. Той не е завършил военната академия, знаете ли това?
Капитан Джим се засмя.
— И той, както и аз, момиченце, както и три четвърти от най-добрите ни офицери.
— Мислех, че не е възможно да станеш добър офицер, ако не си завършил военната академия — каза госпожицата — или поне… Но, за Бога, простете ми, капитане. Не исках да ви засегна ни най-малко. Съвсем друго исках да кажа…
— Не се извинявайте. Това е много разпространено мнение. Но не е най-справедливото. Уест Пойнт досега не е дал нито един добър войник. Наистина, там има всичко необходимо за обучение. Но ще сгрешите, ако си помислите, че говоря така от завист. Моят брат например е завършил там и по-добър офицер от него не познавам. Но човек може да стане превъзходен офицер и без тази академия.
— Към коя категория принадлежи Ван Дайк? — попита изведнъж Нети.
Капитанът замълча. Семейна черта на Сейнт Ор беше никога да не говорят лошо за другите.
— Мис Брентън всеки момент ще запее. Да не й пречим — каза той, като се зарадва на възможността да не отговори на въпроса.