Но Корнелиус, който допреди малко като че ли не желаеше нищо повече от това, да види братовчедка си, се разколеба. Когато съдията вече повдигаше платнището на палатката и с жест го подканяше да влезе, той се отдръпна.
— Не, чичо, страх ме е да не закъснея… ще препускам след отряда си. Кажи на Джулиет да не се безпокои за мен…
И като възседна отново коня си, той препусна така бързо, сякаш го гонете цяло племе сиукси.
Глава XI
ПИСМОТО
Когато се завърнаха във форта, Джулиет и Нети се отделиха в предназначената за тях стая на втория етаж в комендантската къща. Джулиет, както и по-рано, плачеше, а Нети, напротив, седеше със сухи очи, отпусната и пребледняла.
— Мила Нети — хленчеше Джулиет, — не мога да повярвам, че всичко това е истина. Кажи ми, че не е възможно!… Горкият Франк Армстронг! Толкова беше весел и добър, така ме обичаше! Като си помисля само, че вече няма да го видя… И за бедния Корнелиус ми е мъчно. Те бяха приятели и той за нищо на света не би допуснал да му се случи нещо лошо.
— Това все пак не попречи на Ван Дайк да го остави в прерията, а той да се завърне цял и невредим, за да те ухажва.
— Какво е можел да направи? — отвърна с хълцане Джулиет. — Зная, че Армстронг хранеше към мен нежни чувства. Но и Корнелиус също е влюбен в мен… Не разбирам защо го съдиш толкова строго. Какво е виновен, че е останал жив?
И мис Брентън продължи да хленчи, като се полюляваше на стола си.
Нети стана. Нещо блесна в очите й.
— Казано накратко, Армстронг вече е мъртъв и ти на драго сърце би се омъжила за Корнелиус.
— Не говори така, Нети. Как можеш! Горкият Франк още не е погребан! Ти си още дете и нищо не разбираш от подобни страдания… Веднага се вижда, че не те е измъчвала любов. Иначе сърцето щеше да ти подскаже много неща…
— Истина е… аз съм дете, което според теб нищо не разбира от любовта. Може и да имаш право, но все пак бях приятелка на Армстронг и няма да забравя това, което веднъж той ми даде… това е едничкото нещо, което имам от него…
Последните думи Нети произнесе шепнешком, сякаш разговаряше сама със себе си. После млъкна и потъна в мислите си.
Двете останаха така известно време, но Нети не се стърпя.
— Най-много се възмущавам, че си готова толкова бързо да забравиш смелия лъв и да се привържеш към страхливия елен. Послушай ме, Джулиет, обещай ми да не се омъжваш за Корнелиус поне докато смъртта на Армстронг не бъде установена със сигурност. Почакай една година… поне половин година в негова памет.
— Защо? За да рекат, че нося траур заради него — каза Джулиет, като престана да плаче. — Това е невъзможно, мила Нети. И ако татко поиска това от мен, ще го послушам въпреки цялата си скръб.
Нежното лице на Нети пребледня още повече след тези думи.
— Тогава трябва да ти разкрия една тайна… Когато господин Армстронг е тръгвал на този поход, е оставил писмо за мен. Искаш ли да узнаеш какво пише той в това писмо?
— Писмо!… От Франк! До теб? Как е посмял!…
— Не бъди, моля те, ревнива — отвърна с невидима усмивка Нети. — Бог е свидетел, че той беше повече привързан към теб, отколкото ти сега към паметта му. Писмото е адресирано до мен, но без съмнение то е за теб. Искаш ли да ти го прочета? Да го разпечатам ли?
— Уви, няма друг начин! — отвърна Джулиет, като закри лице с кърпичката си. — Това е нов удар в сърцето ми… Но съм длъжна да понеса тази жертва. И така, Нети, не ми обръщай внимание.
Нети я гледаше със съчувствие. Стана й съвестно за думите, които й каза преди малко.
— Не плачи, Джулиет… Дали не е по-добре да не четем това писмо сега? Ще го задържа, ако ми позволиш… Все пак съм задължена да изпълня последната му воля. Колко ли мъчно би му станало, ако узнаеше, че мога да се отклоня от изпълнението на този тежък дълг! Като си помисля, че трупът му се търкаля някъде в прерията… Може би оттам ни гледа в тази минута…
Джулиет трепна и с ужас се озърна наоколо.
— Ще ме накараш да полудея — каза тя. — Разпечатай писмото най-сетне! Нали виждаш колко се измъчвам!
Нети не се колеба повече. Тя извади сгънатия плик и прочете надписа: „Да се отвори само ако бъда убит или попадна в плен при индианците. За Нети Дашууд, най-добрия и най-верния ми приятел.“
— Чу ли? Той ме определя като най-добър и най-верен свой приятел. Да го благослови Бог! — И малката девойка вдигна очи към небето.
— Моля те, не ме карай да чакам повече! — извика нетърпеливо Джулиет. — Ти наистина се присмиваш над моята скръб.
Нети бързо разпечата плика и извади писмото. Оттам падна кичурче коса.
— Това е за мен, Джулиет. Нали няма да поискат да ми го вземеш? Сложил го е вътре, за да покаже, че не ме е забравил, докато е писал писмото…